Едно НЕлично творчество, в което се влюбих.

**HoBaTopka** · 07-07-2012, 13:46

Стопанинът погали го с ръка по рошавата рижава гърбина.
- Не крия, братче, жал ми е така, но с теб си казваме довиждане.
Каишката под пейката захвърли, под навеса изчезна на перона и сля се със поток от хора пъстър, забързан към експресните вагони. А кучето дори не изскимтя и само силуета му познат, очи кафеви на изпроводяк, с почти човешка, гледаха, тъга. На гарата, стар дядо милозлив му рече:
-Изоставен? Бих те взел, ама поне да беше породист, а то – обикновено дворно псе..
Огън от комина чак изхвръкна, локомотивът ревна за последно. На място, като бик, се поразтъпка и във нощта се юрна непрогледна. Във влака, позабравили за случая, ту пушеха, ту спяха, ту се кискаха.. За рижавото безпризорно куче тук вече не си спомняха, не мислеха. Не знаеше стопанинът, че вънка по релсите, събрало сетни сили, препуска кучето и се задъхва премигващата светлинка да стигне. Че, спъвайки се, хвърля се отново, от камъните лапите са в кърви, и че сърцето вече е готово направо през устата да изхвръкне. И не разбра, човекът, как се случи, но секнаха му силиците просто. С чело се блъсна в перилата кучето и тялото му полетя под моста.. Вълните трупчето под клоните забучиха..
Какво разбираш, дядо, от природа? Може тялото да бе на дворно куче, но сърцето – от най-чистата порода!
Едуард Асадов