
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Какво мислите???
Аааа да вярващите пак ще оспорят науката
http://www.youtube.com/watch?v=pn2xA...5&feature=plcp
http://www.youtube.com/watch?v=jf1Bm...4&feature=plcp
http://www.youtube.com/watch?v=9TdwH...3&feature=plcp
http://www.youtube.com/watch?v=kNzCW...2&feature=plcp
http://www.youtube.com/watch?v=Uwv4_...1&feature=plcp
Това, че ти си Н мерен човек и не можеш да си отвориш съзнанието за Н+1-вото измерение, не означава, че го няма.
Вие сте по-големи роби. Вие сте роби на една книга.
Don't hate the hacker,
hate the code!
Аман от невежи, религията няма общо с науката и 2те не може да се сравняват и противопоставят.
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
Защо съдиш другия?
Не е ли с/у християнството?
Щом не могат да се противопоставят и сравняват, как е създаден света?
Don't hate the hacker,
hate the code!
И все пак.....и двамата сте идиоти.
Да се включа и аз. На мнение съм, че нямаме абсолютна свободна воля, но имаме относителна такава. Обяснявам, какво имам предвид под двете понятия. Абсолютна свободна воля би означавало изборите ни да зависят само и единствено от собствения ни ум, който да е независим механизъм. Относителната от своя страна - да зависят от ума ни, който обаче допускаме, че може да функционира благодарение на заобикалящата го среда. Две неща още да уточня. Първо, гледам на ума физикалистки. Второ, ако заобикалящият ни свят е недетерминистичен, не означава, че имаме свободна воля (тъй като дори да не е предопределено бъдещето, не означава, че е по силите ни да му повлияваме).
Защо не смятам, че имаме абсолютна свободна воля? Защото смятам, че събитията, които преживяваме, всичките стимули, които сме приемали отвън, играят роля в определянето на менталното ни поведение. Чисто и просто, ако преживеем катастрофа, ще гледаме на колите по един начин, а ако не я преживеем - по друг. И ако сме поставени в ситуацията А, за която хипотетично има 2 избора, то при наличието на някакво минало преживяване (като примерът с катастрофата) може да ни повлияе да направим избор 1, а ако не сме имали преживяването - избор 2. Събитието А би могло да е качване в колата в нетрезво състояние.
Направих предпоставката, че външните стимули играят роля в оформянето на умствения ни апарат. Сега ще се пробвам да аргументирам предпоставката. Да вземем за пример човек, който се е родил сляп. За него ще е много трудно (ако не невъзможно) да направи изборът за най-любим цвят, тъй като не е преживявал виждането на цветовете и тази концепция му е непонятна. Така механизмът на вземане на решение в конкретния случай ще е много по-различен от на обикновения човек.
Защо вярвам, че имаме относителна свободна воля? Защото вярвам, че освен тези външни стимули, умственият механизъм има и самостоятелно действие. Да вземем за пример умът на 10 годишно хлапе. Поживяло е, умът му функционира. Изведнъж го лишаваме от всякакъв стимул. Умът ни работи така - прави постоянни предположения за околната среда, има очаквания към нея. Когато тя изведнъж изчезне - умът ще осъзнае липсата й. Ще започне да се пита за причини, а този въпрос е предизвикан от предходната мисъл, тоест от собствената дейност на ума. Така мисловният процес продължава и след изчезването на последният външен стимул. Нещо повече, вярвам че това самозахранване на мисловен процес действа и при наличието на външни фактори; има и вътрешна искра, която кара мозъчето ни да работи; сам се захранва понякога. Остана да се аргументирам как това влияе на изборите ни в определени ситуации. Намираме се в ситуация А с множество избори, имаме функциониращ мисловен апарат (и се абстрахираме от преживяванията ни, които са го оформили такъв, какъвто е) и сме изправени пред избор. Действайки по своя собствен начин, той би включил своя самозадействащ се механизъм на мислене (ред на мисли), които да го доведат до собствен отговор и този отговор би могъл да се различава от на друг човек в същата ситуация, защото им се различават умствените апарати (няма как да са едни и същи, защото най-малкото трябва да имат един и същ житейски път).
Сега, нещо, което подминах в началото. Сигурно останахте с впечатлението, че според думите ми сме много подвластни на преживяванията си и по тях могат да бъдат предопределени изборите ни. Но самите събития във вселената ни са недетерминистични според съвременната физика, тъй че няма какво да ни предопределя, нищо не е предопределено.
Не искам да правя извод на казаното дотук от мен, нито да налагам това мнение над някого. Предлагам ви гледната си точка. Ще се радвам, ако сте я прочели и още повече - ако се навиете да я коментирате.
ПС: Кво е яко да си философствам.
Последно редактирано от Chacho : 07-27-2012 на 05:03
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
А тогава как някои предсказват бъдещето ? Chacho...
^
Това със съвременната физика е относително. И аз така разсъждавах, ако имаш време изгледай The Fabric of the Cosmos/Episode 02 - Illusion of Time(има го в колибка) и кажи какво мислиш. И теорията на филма е научно обоснована, обаче предполага предопределеност.
Относно свободната воля... има ли смисъл да включваме понятие като абсолютна такава при положение, че говорим за хората в света, какъвто го познаваме. Естествено, че ще се влияем от външната среда. Докато имаме очи и възприятия като цяло изборът ни ще зависи от случващото се навън. Това обаче причина ли да е да гледаме на потенциалната максимална свобода, която можем да притежаваме не като на абсолютна, а отново като на ограничена и непълна? Разбира се, външната среда и собственият ни разум могат да отнемат свобода (взимам примерите от уикипедия): физически (окови или затвор), социални (заплаха от наказание или цензура) или психологически (натрапчиви импулси или фобии).
Връщаме се на определението на свободна воля: "Свободната воля е философска концепция, според която рационалните субекти могат да контролират своите действия, решения и избор, свободни от определени ограничения."
Гореизброените примери действително могат да се разглеждат като ограничения, но всичко останало са просто естествени влияния, които са неизбежни. Те дори играят роля в изграждането на свободната воля. Всъщност представи си свят без външни влияния, които дори са непознаваеми за човека. Това също няма да е "абсолютна" свобода. Такъв свят предполага пълен мрак, тишина, самота и единствено човешкото съзнание. Дали изобщо ще функционира като такова ако няма външни влияния, на които да откликне? Подобни нереални и непостижими условия не би трябвало да са фактор за сравнение с нашия свят, както и довод, според който свободата ни да губи от част от значението си само защото външният свят играе роля във вземането на решения.
Това е все едно да кажеш че няма смисъл да наблюдаваме Марс, тъй като тази планета няма нищо общо с хората в света, какъвто го познаваме.
Замисли се и върху вътрешните фактори. Chachо каза че относителната свободна воля се отнася за собственото мислене при решение на някакъв проблем. Но освен от вече преживяното, човешкият мозък ръботи по толкова много мистериозни начини и схеми. Човешкото мислене се основава на вече готови матрици, а докато човек расте - тези матрици могат леко да се променят, но те все пак остават неосъзнати. Но при всички случаи, човешкото мислене е ограничено и робува на жестоки природни принципи, като примерно този принцип, човек да върши винаги правилното(при животните полезното).Иначе, то е ясно, външните явления които формират човека, винаги ще ги има, така че те няма смисъл да се взимат предвид както ти каза. Просто няма смисъл, тъй като те винаги ще са налице. Но какво тогава ще кажеш за вътрешните процеси? Ако рационалността се приема за свободна воля, то нашата рационалност се подчинява на същите вселенски закони и е също толкова стриктна. И в крайна сметка не можем да избягаме от тези принципи. Рационалната и логическа пътека на мислене, са също толкова ограничени колкото и мисленето на една маймуна. И в крайна сметка тази рационалност не ни е дадена(не сме я развили) като предпоставка за свободна воля, а като средство за оцеляване. Така че ние все още сме полу-излезли от джунглата, не можем все още да мислим извън куба, защото в крайна сметка винаги има след него по-голям куб, винаги има следващо измерение. Та ограничени не само от външните условия и преживявания, но и вътрешните психически процеси и схеми на мислене и рационалност, то как изобщо можем да твърдим че имаме някакъв избор или свободна воля? Не можем да си говорим за никакава свободна воля, а поведението на човека можем да сравним с едно куче. Ако вземем две кучета, на едното даваме внимание и любов, а на другото бой, ние така променяме матриците в мисленето на мозъка на кучето, но моделите по които то мисли първоначално са си едни и същи за всички кучета. Също както са едни и същи за всички хора, и от тези модели ние не можем да избягаме, те са закодирани навсякъде и като творения на природата, ние им се подчиняваме, без значение дали искаме или не. Както съм казвал и преди, разликата между маймуната и човека, е само 2% в ДНК-то. И въпреки това вижте че летим с ракети в космоса. Представете си сега същество което има 2% по-различно (и по-развито) ДНК от нас. То в очите на такива хора, Айнщайн ще е като примат. А представете си друго същество с 50% по-различно. То ще може да мисли в съвсем различни сфери и вселени , в които човека може да мисли. А докато не можем да мислим и ние така или повече, ние сме ограничени, и избора ни е вече предопределен, без значение дали имаме преживявания или не. Преживяванията и външните процеси просто го променят.
какво значение има дали си в куба или не. От една страна на човешката воля и влияе заобикалящия я свят, от друга страна и влияе Божия нравствен закон (изразен вродено чрез съвестта или писмено чрез Библията), избора или свободата на волята се свежда до това, човек кое ще предпочете - да подчини волята си на влиянието на Бога или на света.
Последно редактирано от defender : 07-27-2012 на 12:36
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Не, умствените ни способностти определят избора, а хилядите различни посоки са всъщност само няколко и те се влияят изключително от тези няколко вселенски принципа. Мозъкът работи по схеми. Затова е и оприличаван с компютър, когато му зададеш някаква ситуация, мозъкът реагира според нея и според схемите на изпълнение заложени в самият мозък. В зависимост от това какви схеми са ни заложени от природата, ние никога не можем да ги надскочим. А когато човек живее по-дълго, той добавя различни "програми" които му помагат да оцелее или да се чувства добре и да е ефективен, но все пак определят всичките му избори. След като мозъка работи само по определени пътища на мисълта, на този етап от еволюцията, то тогава ние не можем да ги надскочим и следователно избора ни е напълно зависим от тях. А какви са тези посоки, не мога да разбера? Посоките са две - или живееш или не живееш. Тези които не искат да живеят, имат някаква болка и така чрез някакво изкривено разбиране за по-добър живот, се самоубиват. Другите посоки са просто човешки формалности и аз не ги разбирам като избор. Да, може да отричам голяма част от човешката гениалност, човешката цивилизация, и всичко онова което според съвременното общество ни прави велики и хора, но тези неща могат да бъдат сведени до прости механизми и деиствия. Това че ги отричам, предизвиква негативни и защитни реакции у вас, тъй като човека има важно за него самочувствие, и аз като се изказвам негативно за хората, обиждам и вас и затова психиката ви цели по всякакъв начин да се защити и да запази самомагията си. Аз поне така си обяснявам острите реакции на моите постове. Но това че обиждам човечеството като казвам че няма свободна воля и всичко е илюзия, не значи че не съм прав.
@In_Nomine_Sathanas
Ако не е определено какви събития ще се случат, то тогава би следвало да е неопределено и какви програми ще добавяме. А оттук - и изборите ни не би трябвало да са предопределени.
Иначе стигаме дотам, че казваме следното: щом мозъкът ни работи на определен принцип, то той се подчинява на принципът си на работа и не може да действа извън него, затова няма свободна воля. Но да разгледаме нещата така - как ще мисли кратуната ни зависи и от външните обстоятелства. Но мозъкът ни слага такива "програми", чрез които да разбира и манипулира външните обстоятелства. По този начин той също става част от уравнението.
Въпросът е следният. Дори да е част от уравнението, той все още се подчинява на собствените си правила. Но наистина ли се питаме дали механизмът му го ограничава или се питаме дали мозъкът ни играе някаква роля в променянето на външните и вътрешните за него събития (тъй като изборите ни идват от него, ако това не ни удовлетворява, то би следвало изводите да не идват от никъде)?
@ScarletSS Квантовата механика и Теорията на Относителността не се разбират много-много. Чакаме теория обединител, но още нямаме такава. За момента кандидати са струнните теории, стискаме палци на ЦЕРН и стискаме палци на математиците (а дано и аз влезна в това число някой ден).
Последно редактирано от Chacho : 07-27-2012 на 13:53
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Гледал съм филма, в него се говори за времето от релативистка гледна точка. Като вкараме принципът на неопределеност на Хайзенбърг нещата не изглеждат точно такива.
Дали има нужда да коментираме свободната воля в нереалистични измерения? Всъщност, те са реалистични, но всеки очертава сам границата на интерпретацията си за свободна воля и по тази причина е наложително да я разгледаме във всички аспекти, които успеем да съчиним. Също така един въпрос е интересен да се разглежда, по простата причина, че е въпрос. Всъщност това е причината да не интерпретирам горенаписаното. Всеки преценява за себе си кое е от значение и дали да възприема дадена концепция, че дори какви чувства да обвързва с нея.
И все пак е интересно да се запитаме (ако ще се съгласим, че не можем да игнорираме външните въздействия), дали не сме изтъкани единствено от такива външни влияния и къде точно е границата на "вътрешното"?
@hyahyaasd, кои "някои" визираш? Дали "някои" предвиждат бъдещето или не предполагам е проблем, над който няма да се съгласим настоящето хилядолетие. Не смятам, че имаме ирационален биологичен апарат, който получава свише информация за бъдещето. Предположения можем да правим понякога с точност, особено ако вложим мисъл в тях, но смятам, че не можем да правим предположения от всякакво естество и винаги ще има една част, която ще сме неспособни да предречем.
ПС: И понеже навлязохме в територията на "къ ни работи главицата", да споделя и аз нещо, което ми беше изключително интересно в тази област: http://www.youtube.com/watch?v=G6CVj5IQkzk
Последно редактирано от Chacho : 07-27-2012 на 12:19
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Интересно ми беше какво ще каже Nam3less3, но той явно се скри, понеже няма какво да каже...... Няма да е първият такъв.....
Уау, много смешно, направо ме заби. Казах ти вече защо твоят Бог не може да знае всичко и ние да имаме някакъв избор. Така че или трябва да приемем че Господ знае точно какво ще направим преди да сме го направили, с което свободната воля изчезва, или трябва да приемем че избора си е изцяло наш, и Господ не знае какво ще направим, следователно Господ е ограничен, следователно не е никакъв Господ, или поне не е такъв какъвто вие християните го представяте. Дефендър се опита да измисли някаква заобиколна простотия, която сама по себе си нямаше никакъв смисъл. А ти така и не ми даде логично обяснение на това противоречие.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
съвестта е съзнание за нравствените проявления на личността.
съвестта е вродена, но не при всички е в еднаква степен съвършена.
Последно редактирано от defender : 07-27-2012 на 13:29
Съвестта е придобита, и чрез прости наблюдения над едно малко дете можеш да разбереш това.