По принцип правилния и логичния отговор на този въпрос вероятно е нещо подобно на това, което каза In_Nomine_Sathanas - че миналите събития + някои генетични фактори постепенно изграждат същността ни и естествено взимаме решения съгласувайки се със същността си, които определят бъдещето ни. Тоест наистина бъдещето е резултат от изминали събития, но все пак не съм съгласна, че това значи, че нямаме собствена воля. Няма съдба, няма предопределеност или нещо нагласено.

Дотук беше с логичната част, обаче... има някои неща, които преди ме караха да се съмнявам. За пример ще дам две истории, които са ми разказани от майка ми и от една приятелка. Написаното в интернет винаги може да бъде изменено и преувеличено, а това са ми близки хора, които се предполага, че няма да си измислят.

Първата случка е жена(майка на най-добрата приятелка на майка ми - това изобщо нямаше смисъл да го казвам,но както да е) решава да иде при Ванга, защото майка и е много болна. Тъкмо се качва в автобуса, когато някакъв мъж пита дали има жена с нейното име там, тя потвърждава и той казва, че Ванга го е изпратила и веднага да се връща при майка си, защото щяла да умре тази нощ. Така и става.

Втората е: мъж отива сам на събиране с негови приятели, същата вечер умира и всички твърдят, че случайно без да иска е паднал през терасата. След няколко месеца жена му отива при Ванга, която вече знае за случая и казва, че не е инцидент, а трима мъже от строителния завод са го бутнали. Казва, че на 1та година от смъртта му, когато слагат плочата, точно тези трима мъже ще закъснеят. Наистина закъсняват само трима мъже и те са от този същия завод. Дали те са го убили наистина, няма как да се докаже вече.

Естествено всички бъдещи събития може да са просто случайност, а за изминалите да е била информирана от някой друг. Няма как да знам. В момента горе долу това ми е позицията. Преди обаче ги бях приела за сигурна истина и се мъчех да си го обясня.

Тъй като винаги съм била твърдо против бъдещето ни вече да е предопределено и да нямаме никакъв избор - нито е особено обещаващо, нито е логично, имах няколко теории, с които да си обясня как Ванга е знаела тези неща. Та една от теориите ми беше, че хората имат колективно самосъзнание. Като единствено 'доказателство' за теорията си имах 'опитът със 100-те маймуни', за чиято достоверност също не мога да претендирам. Освен двете истории, които вече знаех, прочетох и един сайт с диалози между Ванга и различни хора. Направи ми впечатление, че Ванга в повечето случаи знае неща, които вече са станали => неща, които някой друг вече знае и прави логични умозаключения(които естествено невинаги се сбъдват) и така се създава илюзията, че знае бъдещето. Теорията ми беше, че след ослепяването и някак е получила достъп до колективното самосъзнание и така знае толкова неща, които вече са станали.

Някои хора споменават само Cold Reading по темата и решават, че въпросът е свършен. Този метод разчита много на видимото, а Ванга е била сляпа. Пък и като цяло ми е правело впечатление от прочетеното за нея, че тя не разчита на казаното, за да си направи изводи, а вече знае конкретни случки.
Въпреки тези неща, вярвам че няма съдба и че може би хората в миналото са били по-склонни да повярват, затова е имало толкова подобни истории, а съвременни такива липсват.