Какво мислите???

[In_Nomine_Sathanas]

Относно свободната воля... има ли смисъл да включваме понятие като абсолютна такава при положение, че говорим за хората в света, какъвто го познаваме.

Това е все едно да кажеш че няма смисъл да наблюдаваме Марс, тъй като тази планета няма нищо общо с хората в света, какъвто го познаваме.

Естествено, че ще се влияем от външната среда. Докато имаме очи и възприятия като цяло изборът ни ще зависи от случващото се навън. Това обаче причина ли да е да гледаме на потенциалната максимална свобода, която можем да притежаваме не като на абсолютна, а отново като на ограничена и непълна? Разбира се, външната среда и собственият ни разум могат да отнемат свобода (взимам примерите от уикипедия): физически (окови или затвор), социални (заплаха от наказание или цензура) или психологически (натрапчиви импулси или фобии).

Връщаме се на определението на свободна воля: "Свободната воля е философска концепция, според която рационалните субекти могат да контролират своите действия, решения и избор, свободни от определени ограничения."

Гореизброените примери действително могат да се разглеждат като ограничения, но всичко останало са просто естествени влияния, които са неизбежни. Те дори играят роля в изграждането на свободната воля. Всъщност представи си свят без външни влияния, които дори са непознаваеми за човека. Това също няма да е "абсолютна" свобода. Такъв свят предполага пълен мрак, тишина, самота и единствено човешкото съзнание. Дали изобщо ще функционира като такова ако няма външни влияния, на които да откликне? Подобни нереални и непостижими условия не би трябвало да са фактор за сравнение с нашия свят, както и довод, според който свободата ни да губи от част от значението си само защото външният свят играе роля във вземането на решения.

Замисли се и върху вътрешните фактори. Chachо каза че относителната свободна воля се отнася за собственото мислене при решение на някакъв проблем. Но освен от вече преживяното, човешкият мозък ръботи по толкова много мистериозни начини и схеми. Човешкото мислене се основава на вече готови матрици, а докато човек расте - тези матрици могат леко да се променят, но те все пак остават неосъзнати. Но при всички случаи, човешкото мислене е ограничено и робува на жестоки природни принципи, като примерно този принцип, човек да върши винаги правилното(при животните полезното).Иначе, то е ясно, външните явления които формират човека, винаги ще ги има, така че те няма смисъл да се взимат предвид както ти каза. Просто няма смисъл, тъй като те винаги ще са налице. Но какво тогава ще кажеш за вътрешните процеси? Ако рационалността се приема за свободна воля, то нашата рационалност се подчинява на същите вселенски закони и е също толкова стриктна. И в крайна сметка не можем да избягаме от тези принципи. Рационалната и логическа пътека на мислене, са също толкова ограничени колкото и мисленето на една маймуна. И в крайна сметка тази рационалност не ни е дадена(не сме я развили) като предпоставка за свободна воля, а като средство за оцеляване. Така че ние все още сме полу-излезли от джунглата, не можем все още да мислим извън куба, защото в крайна сметка винаги има след него по-голям куб, винаги има следващо измерение. Та ограничени не само от външните условия и преживявания, но и вътрешните психически процеси и схеми на мислене и рационалност, то как изобщо можем да твърдим че имаме някакъв избор или свободна воля? Не можем да си говорим за никакава свободна воля, а поведението на човека можем да сравним с едно куче. Ако вземем две кучета, на едното даваме внимание и любов, а на другото бой, ние така променяме матриците в мисленето на мозъка на кучето, но моделите по които то мисли първоначално са си едни и същи за всички кучета. Също както са едни и същи за всички хора, и от тези модели ние не можем да избягаме, те са закодирани навсякъде и като творения на природата, ние им се подчиняваме, без значение дали искаме или не. Както съм казвал и преди, разликата между маймуната и човека, е само 2% в ДНК-то. И въпреки това вижте че летим с ракети в космоса. Представете си сега същество което има 2% по-различно (и по-развито) ДНК от нас. То в очите на такива хора, Айнщайн ще е като примат. А представете си друго същество с 50% по-различно. То ще може да мисли в съвсем различни сфери и вселени , в които човека може да мисли. А докато не можем да мислим и ние така или повече, ние сме ограничени, и избора ни е вече предопределен, без значение дали имаме преживявания или не. Преживяванията и външните процеси просто го променят.