Синед или историята за две плюшени мечета

[Krasencety]

Синед е малко плюшено меченце. Най-сладкото, пухкаво, плюшено меченце! Козинката му е светлосиня - най-меката и нежна козинка, която сте виждали. Синед е най-милото, добродушно, лъчезарно и усмихнато меченце! Обича да се гушка, обича да го галят по лапичките и главичката. Като всички други меченца Синед се храни с пчелен мед. Радва се на бенгалския огън, на снежинките падащи от небето през зимата, на разноцветно светещите лампички върху коледната елха.. и много обича да танцува. Това плюшено меченце е ненадминато в танците.
Един прекрасен слънчев ден Синед се разхождаше в любимата си градинка. Тази градинка се намираше в планината и представляваше една обширна, прохладна, сенчеста полянка с красиви цветя и мека трева, където меченцето обичаше да прекарва свободното си време. Обикновено полянката беше пуста, но днес не беше съвсем така. Докато се разхождаше Синед видя, че от другата страна на полянката е седнало друго меченце. Козината му беше нежно розова. Синед се приближи до непознатото меченце и се запознаха. Казваше се Авелуас и едва сега Синед забеляза дълбоките й светлосини очи.... Тя беше горската принцеса. Живееше в планината сред дивата природа и днес беше седнала там, от другата страна на полянката и се любуваше на красивите ароматни цветя. Синед седна до нея и двамата дълго си приказваха.. Кой знае.. дали си разказваха един за друг, дали си говореха за безбройните звезди по нощното небе.., но седяха там, от другата страна на полянката и си приказваха с часове..
Ден след ден двете меченца ставаха все по-близки.. Често двамата идваха на полянката само за да се срещнат отново..
Синед и Авелуас .. Две безкрайно влюбени меченца. Толкова щастливи и усмихнати, че са отново заедно..
Една вечер преди да си пожелаят лека нощ Синед помоли Авелуас да го чака утре вечер точно в седем часа на полянката, където се запознаха. Каза й че иска да й покаже нещо. Авелуас се съгласи, прегърнаха се за лека нощ и всеки се прибра в своето кътче да спи.. Но нито Синед, нито Авелуас спеше.. Сърчицата им тупкаха лудо от вълнение и двете мечета нямаха търпение да се срещнат отново.
След дългите часове на нощта и следващия ден най-после настъпи вечерта.. Точно в седем часа двете мечета се срещнаха там, от другата страна на полянката.. Синед хвана Авелуас за лапичката и я поведе по една пътечка водеща навътре в гората .. Бяха вървяли около час, когато стигнаха едно място заобиколено от дървета, а точно над тях грееше луната.. Дърветата около тях образуваха малък кръг. Синед заведе Авелуас в центъра на кръга точно под лунната светлина. Двете мечета се хванаха за лапичките и Синед затвори очи.. Секунди след това около тях заваляха безброй розови сърчица.. Авелуас ахна.. Тя прегърна Синед и притискайки го силно към себе си прошепна:
- Обичам те!...
В отговор Синед я целуна..
Една голяма, сладка, мечешка целувка!..
Сърчицата продължаваха да се сипят около тях, а двете мечета се прегръщаха ненаситно под лунната светлина.

Какво стана после ли?..
От тогава не съм ги виждала..
Но в едно съм сигурна..
Синед и Авелуас са заедно и до днес. Някъде там.. в своя плюшен мечешки свят ..
Те продължават да се обичат!
Обичайте се и вие!

[Krasencety]

кажете нещо де ;d

[OnlyGirl]

Сладко е :>>

[Krasencety]

иеееееей!! Благодаря ти!

[Krasencety]

айдеее чакам още коментари...

[пAteNцЕ]

aww its so cute :3 направо ме разтопи ей браво!!!

[Krasencety]

пAteNцЕ, много ти благодаря за милия коментар!

[Krasencety]

още някой да си каже мнението? please!