не знам как е, дайте и насоки

[пAteNцЕ]

благодаря ще сложа още двечки тука тогава

Гледам те със захлас,
но не знам сама и аз,
лъчите падат нежно
върху лицето ти небрежно.
Погледът ти втренчен,
гледаш в точка унесен.
Думите изливат се бавно,
като водопад плавно.
Носи се като мелодия
твоят глас мек и нежен,
гали леко моята фантазия,
макар на смисъл беден.
Чудя се какво мислиш ти,
къде ли твоят ум лети.
Но аз знам че съм тук сама
и изливам своята душа

******


Седя и мисля,минутите си минават,
а надеждите започват да се предават.
Всяка секунда е бавна и дълга,
дори не знам кога ще се върна
във света реален и сив.
Ще спра с този мой молив
да рисувам картини нереални,
обсипани с мечти идеални.
Това което нямам, а искам,
силно в себе си подтискам.
Чувството, че е просто мечта
ме кара да създам красота.
Бушува в мен, не престава,
музата ми не се предава.
Вдъхновение черпя от всичко.
а същност-от самото нищо.
То просто вътре в мен е
и скоро няма да престане.
Половината в мен си търси своя,
а музата дере душата моя.

[Krasencety]

много хубаво пишеш браво!