свободно 'съчинение' :D

[Зайче..]

така, докато ми беше скучно написах едно "свободно съчинение" и реших да го постна, за да да чуя колко не ставам хаха
just for fun
и мда, чакам критика, не се обиждам

На сутринта тя стоеше в леглото си и не знаеше какво да прави. Тя знаеше какво е направила, но не искаше да си спомня. Искаше да върне времето назад и това да не се беше случвало. Да не беше обличала златна рокля, да не беше хванала това такси, да не беше отишла в този бар. Искаше всичко да бъде различно. Искаше да разкъса тази рокля. Искаше да счупи телефона си. Искаше да си забрани всякакви чувства. Искаше да не беше била 'онова' момиче, което е и сега. Но това беше просто искане, далече от полученото. Далече от станалото. Далече от настоящето. Далече от бъдещето. Беше просто една дума, дума значеща много за нея, но не можеща да промени нищо. Първото, което направи след като стана от леглото си бе да изключи телефона си. Не искаше дори да се сеща за него. След това скри златната си рокля най-навътре в гардероба и. Остави я някъде назад, някъде в миналото, така както искаше да направи и с чувствата си. Но това бяха чувства. Иска или не иска тя ще чувства.. Дори това да е за хубаво, дори да е за лошо. Тя нямаше избор. Но сега тя не знаеше дали повече го харесва или му е ядосана. Чувствата се приплитаха в нея като в плитки, заплетени на рибена кост. Като възел- стегнати на моряшки възел. Всъщност тези силни чувства не могат да бъдат обяснени.. Те могат само да бъдат почуствани...

[Dreams12]

Хареса ми. Много. Даже в началото, като го четях, настръхнах.

[FuCKkK13]

1 накрая си го развалила 2 имаш много повторения като цяло...

[Зайче..]

FuCKkK13 относно второто - това беше целта ;д

Dreams12 радвам се, че ти е харесало ^^

[FuCKkK13]

FuCKkK13 относно второто - това беше целта ;д

Dreams12 радвам се, че ти е харесало ^^

ако това е целта се е получило,но не изглежда много добре.. можеше по малко повторения.. ако оправиш края ще е добре..

[Зайче..]

ами това е целта, защото не упоменавам имена и мисля, че с повече повторения ще се получи по-завършен вид.
иначе за края - ще го погледна, като ми се занимава .

бтв трябва да имам някъде запазени още такива подобни "свободни съчинения".
ако ги намеря да ги постна ли, или да не се занимавам?

[FuCKkK13]

ами това е целта, защото не упоменавам имена и мисля, че с повече повторения ще се получи по-завършен вид.
иначе за края - ще го погледна, като ми се занимава .

бтв трябва да имам някъде запазени още такива подобни "свободни съчинения".
ако ги намеря да ги постна ли, или да не се занимавам?

въпроса към мен ли беше ?

[Зайче..]

въпроса към мен ли беше ?

общо взето - към който е решил да изрази мнение, така че и за теб също важи

[FuCKkK13]

както искаш.. аз съм казала, че с тебе няма да се занимавам..просто изразих мнение в темата..

[Зайче..]

^след "аз съм казала, че с тебе няма да се занимавам" се почувствах като психопатка

[FuCKkK13]

^след "аз съм казала, че с тебе няма да се занимавам" се почувствах като психопатка

не,нямах това предвид.. просто не ми допадаш като човек,а и си доста злобно човече ( без да се обиждаш )

[Урсула]

За възрастта ти (ти беше малка, нали?) е много добро. Навързани изречения, смисъл, добре подбрани думи, ритъм (!!) .. краят и на мен не ми хареса. Окей, опитала си се да постигнеш някъв ефект, но не е много успешно. Звучи наблъскано, натоварено, някак си тромаво. Особено това за "чувствата се преплитаха като плитка" овързва зверски езика и тежко се чете.
Иначе евалата най-много ми хареса мотива със златната рокля.

[Dreams12]

ами това е целта, защото не упоменавам имена и мисля, че с повече повторения ще се получи по-завършен вид.
иначе за края - ще го погледна, като ми се занимава .

бтв трябва да имам някъде запазени още такива подобни "свободни съчинения".
ако ги намеря да ги постна ли, или да не се занимавам?

Качи ги, мооооля те. :33

[Зайче..]

Урсула на (почти) 14г. съм иначе благодаря за мнението и мда, ще погледна края (не сега) .
Dreams12 оке, след малко ще постна каквото намеря .

[Зайче..]

Тя стана бясна от пейката и тръгна към вкъщи. По пътя премисляше всяка дума.. Каза и че има хубави очи, но защо?! Нали уж се караха.. Или просто тя не усети нотката в гласа му на ирония?! Какво искаше от нея? Само да се влюби и после да я захвърли на боклука?! Само едно знаеше тя. Той разбираше какво прави и му беше забавно. Много забавно. Дотолкова, че да я накара да крещи. Но защо? По пътя тя запали една цигара. Издишваше дима и мислеше "Защо стигнахме толкова далеч? Защо се влюбих в него? Защо? Защо? Защо?". Хиляди въпроси се въртяха в главата й. Хиляди въпроси, на които няма да получи отговор. А дори и да получи ще бъде твърде късно. Освен, ако вече не е твърде късно? Или все още има накъде да става по зле? Има ли? Може би да? А може би не? Кой знае? Сълзите се стичаха по бузите и, а въпросите се 'размножаваха'. Вятъра духаше в косите и, а въпросите не спираха. Сякаш от по-голяма вероятност бе да спре времето, отколкото болката й.