Отдавна не съм искал съвет тук, но явно имам нужда от такъв.

Проблемът ми е, че в последно време ми е много трудно да се хвана и да свърша нещо като хората. Трудно ми е да хвана учебника, въпреки че ме чака много учене. Работа трябва да си хвана, залъгвам се, че търся, но и в това не си давам много зор. Спорта съвсем го заебах. Буквално лентяйствам, вместо да си върша задълженията. Дори не мога да разбера дали ми липсва мотивация. Имам амбиции, подредил съм си ясно в съзнанието приоритетите и целите. Мисля за това постоянно, с ентусиазъм се подготвям за работа, но като се сблъскам с работата, всичкото ми желание се изпарява. Досега никога не ме е спирала идеята, че нещо може да е трудно или неприятно. Ако има полза от него, винаги съм стискал зъби и просто съм действал. Никога не си тръгвах от залата преди тялото ми да откаже да се движи, а сега дори не мога да го задвижа до залата. Затварях се в стаята си със седмици, прекарвайки половината денонощие в учене, а сега едвам сядам да чета. Винаги съм давал всичко от себе си и съм се борил до последно. Единствената движеща сила, която е останала в мен, е някаква загриженост и обич към близките ми. Поне, когато стане на въпрос за тях, намирам някакви сили и действам. Но се чувствам като парцал. Гнус ме е от себе си и грам не се понасям такъв. Това, което най-много ме притеснява, е че и физически се чувствам отпаднал. Нямам много енергия, често ми се спи, апетитът ми прогресивно гасне, губя концентрация, свалих доста килограми, мускулният ми тонус е на нулата. По дяволите, понякога дори нямам желание да си пусна филм, да вляза в нета, да изляза с някого или каквото и да било - просто се отпускам на леглото и лежа, дори и половин час след като съм се събудил от пълноценен сън.

Проблемът ми не е постоянен, понякога влизам в ритъм. Гадното е, че след равносметката не мога да кажа, че е просто такъв период. Точно обратното, за кратък период се вземам в ръце, а през по-голямата част от времето действам по гореописаната схема. Моментите на съвземане не са обвързани с никакви по-различни нагласи и премисляния, просто се събуждам, всичко е 6 и на другия ден пак се чувствам като лайно.

Общо взето това, което правя е, да си повтарям постоянно "просто трябва да го свърша" и се насилвам да извършвам няква дейност, но не изтрайвам кой знае колко дълго. Надявах се на ефекта на снежната топка, че веднъж търкулна ли я, сама ще се задвижи, но нещо не ми се получава да заработя чрез работа. Опитах и със спорт, но освен че за 1 месец ударих плато, още по-малко се навивах за другите задължения, пък някои от тях са ми много по-приоритетни.

Най-сериозното ми подозрение е, че е от прекаляване с трева. Но ми се случва да се напуша, но в този ден, както и през следващите няколко, да съм читав. А по време на 3 седмична пауза от коза пак бях в застой. Другото е, че през последните две години не съм се разделял със стреса. От финансови до лични проблеми, както знаете, все по нещо се пръква.

Ще вмъкна, че не знам дали упоменах по-горе, че не е и от липса на интерес. Отдавна съм спрял да виждам ученето и работата като нещо неприятно, напротив. Винаги съм смятал, че действията са по-важни от думите, а ученето особено е сред най-ценните за мен дейности, и дълго време ми е било хоби и забавление.


Интересното е, че когато трябва да помогна на някой, почти винаги намирам волята. Дори не ми пука чак толкова за повечето хора, но се захващам, за да си изчистя колкото мога съвестта, че върша нещо, преди да съм изгубил инерцията. Затова и кисна във форума, да отбивам номера и да симулирам полезна дейност.


Не знам и аз, що за съвет искам. Ако себе си трябваше да съветвам, щях да си кажа just do it и да си бия два шамара. Ще се радвам изключително много, ако успеете да погледнете и извън думите ми, да видите нещата от друга гледна точка и да изкарате цялата глупост някаква филмирана рамка, в която съм се заклещил.

Все тая, вие сте.