Отговор в тема
Отдавна не съм искал съвет тук, но явно имам нужда от такъв.
Проблемът ми е, че в последно време ми е много трудно да се хвана и да свърша нещо като хората. Трудно ми е да хвана учебника, въпреки че ме чака много учене. Работа трябва да си хвана, залъгвам се, че търся, но и в това не си давам много зор. Спорта съвсем го заебах. Буквално лентяйствам, вместо да си върша задълженията. Дори не мога да разбера дали ми липсва мотивация. Имам амбиции, подредил съм си ясно в съзнанието приоритетите и целите. Мисля за това постоянно, с ентусиазъм се подготвям за работа, но като се сблъскам с работата, всичкото ми желание се изпарява. Досега никога не ме е спирала идеята, че нещо може да е трудно или неприятно. Ако има полза от него, винаги съм стискал зъби и просто съм действал. Никога не си тръгвах от залата преди тялото ми да откаже да се движи, а сега дори не мога да го задвижа до залата. Затварях се в стаята си със седмици, прекарвайки половината денонощие в учене, а сега едвам сядам да чета. Винаги съм давал всичко от себе си и съм се борил до последно. Единствената движеща сила, която е останала в мен, е някаква загриженост и обич към близките ми. Поне, когато стане на въпрос за тях, намирам някакви сили и действам. Но се чувствам като парцал. Гнус ме е от себе си и грам не се понасям такъв. Това, което най-много ме притеснява, е че и физически се чувствам отпаднал. Нямам много енергия, често ми се спи, апетитът ми прогресивно гасне, губя концентрация, свалих доста килограми, мускулният ми тонус е на нулата. По дяволите, понякога дори нямам желание да си пусна филм, да вляза в нета, да изляза с някого или каквото и да било - просто се отпускам на леглото и лежа, дори и половин час след като съм се събудил от пълноценен сън.
Проблемът ми не е постоянен, понякога влизам в ритъм. Гадното е, че след равносметката не мога да кажа, че е просто такъв период. Точно обратното, за кратък период се вземам в ръце, а през по-голямата част от времето действам по гореописаната схема. Моментите на съвземане не са обвързани с никакви по-различни нагласи и премисляния, просто се събуждам, всичко е 6 и на другия ден пак се чувствам като лайно.
Общо взето това, което правя е, да си повтарям постоянно "просто трябва да го свърша" и се насилвам да извършвам няква дейност, но не изтрайвам кой знае колко дълго. Надявах се на ефекта на снежната топка, че веднъж търкулна ли я, сама ще се задвижи, но нещо не ми се получава да заработя чрез работа. Опитах и със спорт, но освен че за 1 месец ударих плато, още по-малко се навивах за другите задължения, пък някои от тях са ми много по-приоритетни.
Най-сериозното ми подозрение е, че е от прекаляване с трева. Но ми се случва да се напуша, но в този ден, както и през следващите няколко, да съм читав. А по време на 3 седмична пауза от коза пак бях в застой. Другото е, че през последните две години не съм се разделял със стреса. От финансови до лични проблеми, както знаете, все по нещо се пръква.
Ще вмъкна, че не знам дали упоменах по-горе, че не е и от липса на интерес. Отдавна съм спрял да виждам ученето и работата като нещо неприятно, напротив. Винаги съм смятал, че действията са по-важни от думите, а ученето особено е сред най-ценните за мен дейности, и дълго време ми е било хоби и забавление.
Интересното е, че когато трябва да помогна на някой, почти винаги намирам волята. Дори не ми пука чак толкова за повечето хора, но се захващам, за да си изчистя колкото мога съвестта, че върша нещо, преди да съм изгубил инерцията. Затова и кисна във форума, да отбивам номера и да симулирам полезна дейност.
Не знам и аз, що за съвет искам. Ако себе си трябваше да съветвам, щях да си кажа just do it и да си бия два шамара. Ще се радвам изключително много, ако успеете да погледнете и извън думите ми, да видите нещата от друга гледна точка и да изкарате цялата глупост някаква филмирана рамка, в която съм се заклещил.
Все тая, вие сте.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
здравей!
и аз съм в същата лодка. даже пуснах тема тук. за разлика от теб съм сравнително наясно с причините, но явно това не ми помага. ще ми се да можех да кажа нещо смислено. дано се справиш скоро!
Единствената друга гледна точка, която ми изплува, е тази, че волята е въпрос на нагласа, а в случая нагласата ти е по-скоро ориентирана към положителните неща, които ти носи работата, а не и към отрицателните такива, респективно и за почивката е така
Нещо да се е променило в ритъма ти на живот - не особено значително, но промяна - нови съквартиранти/ започнал си да живееш сам/ с близък човек не живеете на 1 място...
Аз съм така от месец два - спрях да работя, вече нямам толкова неща в университета и не правя нищо по цял ден...и ми се отразява потресаващо. Имам 2-3 дена в седмицата, в които съм активна, другите ги изкарвам на дивана - само ям, пуша цигари и от време на време върша някаква работа, само когато е неизбежно.
Една от основните причини, която е при мене, че съквартирантката ми замина преди 4-5 месеца за еразъм и съм самичка...тя явно ми е действала като стимул, защото сме колежки и си сравнявахме работата кой какво е направил. Заедно с това преди няма месец се разделих с близък човек /спряхме да се виждаме/. Това и фактът, че от месец вече не работя ми преебаха всичките навици. Преди имах време само да ходя на работа, на университет, да чертая и да излизам 2 пъти в седмицата, събота и неделя ми бяха условно свободни, но не винаги. Имах ритъм, защото нямаше как да се справям със задълженията си, ако искам да спя...това да не излизам от нас по 2-3 дена беше изключено...сега това ще ми е трети...Покрай всичките глупости и промяната на начина на живот се сдобих и с някакво заболяване на стомаха и сега стоя и повръщам през ден, макар че се води, че се лекувам.
При мене помага, ако имам някой дедлайн на университета - тогава нямам избор, сядам си на задника и си върша работата по цял ден и цяла нощ. Смешно или не, когато съм привлечена от някой, също съм доста по-активна. Поддържа ме самата мисъл за очакване на нещо. За разлика от момента. Сега само чакам да мине седмицата, да се затворя в нас и да не виждам никого.
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Преумората си казва думата. Освен това есенно време човек става по- ленив. Може би трябва да си почиваш повече, а не в момента в който усетиш енергия, да се хвърляш да свършиш 34523 неща. Колкото и да ни се иска, тялото не е машина.
always late but worth the wait!
Без да се обиждаш ти до скоро не беше ли този зубър който друго освен да виси над учебниците не правеше? А сега се превръщаш в представата на какво тоя от аватара ти е? Възможно ли е тази цялата транзиция да е причината? Новото ти "аз" да не се интересува толкова от ученето или от работата? Така нареченото от мене новото ти "аз" се интересува от тревичката и нищо друго. Като чели се опитваш да наваксаш моменти които си трябва да преживееш на по-ранна възраст, но не си...
Другото което е имаш финансови проблеми и нямаш мотивация да се оправиш? Това не го разбирам. Не те е ли страх, че след време може и да нямаш пари за храна? За подслон и за какво ли още не което го приемаш за даденост? В това ти положение страха ти трябва да подклажда мотивацията дори и ако не искаш по-добро бъдеще...
Може и да се бъркам де...
Абе, и аз се намирам в същата ситуация. Цяла седмица и половина ваканция, а нищичко не съм пипнала.
Може да се дължи на болест? Аз постоянно си боледувам - кашлици, безсънни нощи, мигрени - убиват ми желанието/волята за всичко освен лежане върху кревата 24/7.
Може да се дължи на проблем, с който не си се сблъсквал досега? Или пък на такъв, с когото постоянно се сблъскваш, че чак ти е писнало да се занимаваш отново и отново?
Във всеки случай, промени своето настроение незабавно. Мотивирай се. Вдъхнови се от някого или нещо. Знам, че постоянно се интересуваш от различни неща, защо не започнеш с нещо тотално ново, за което грам не знаеш? Ще изисква мотивация и време и може да ти помогне във влизането в ритъм. Може да звучи като клише, ама разнообрази малко живота си. Монотонното ежедневие често убива моето желание за всичко.
Или пък се запознай с някой нов пичага. Или девойка.
от колко време си така ? предполагам мрачното време ти влияе по някакъв начин ... за тревата - по принцип трябва да ти е хубаво,а ти все едно още повече падаш надолу... преди този период да си правил много неща на веднъж и да си преуморен ? поглеждай неща,които да те мотивират... по принцип като изпадна и аз в някакво такова състояние и аз съм на принципа на снежната топка.. със зор правя нещата и след 2-3-5 дни вече не е така... просто човек като си почине малко и после изобщо не му се почва,но това твоето е... и аз не знам какво ... или можеш да пробваш с самонаказване... правиш един списък днес какво трябва да направиш и си го поставяш за цел и ако не изпълниш дори и едно от нещата се наказваш с нещо друго,което в същия момент ти се прави ( няма да го правиш) .. не знам дали ме разбра,но може и да подейства... и аз от 2 седмици съм супер изнервения човек,не ми е весело и въпреки че около мен стават положителни промени аз не ги отразявам...като цяло мисля че трябва да започнеш сам да се мотивираш още повече,да се срещаш с хора,които ти помагат по някакъв начин,да промениш режима си като цяло... примерно ако лежиш до късно и после станеш и след малко пак легнеш ( ти каза че така правиш) просто един ден стани по-рано изпий едно кафе и започни положително деня - по принцип като си положително настроен всички неща ги правиш с лекота .. или стани рано и отиди да тичаш в някой парк и нещо такова...
По-скоро обратното. Цялата гимназия ми мина в купонджийство, преди университета ми се завъртях в друга посока и се замислих за работа и учене. Интересувам се от тези неща, не ме разбирайте погрешно. Адски интересно ми е и имам желание да ги оправя. Не само идеята, че ще се изуча и, че ще изкарвам пари ме водят. Материята ми е интересна, естеството на работата - също. Именно, щото трябва да осигуря пари за храна, въобще да издържам семейството, ме накара да напиша темата, щото в момента с нищо не допринасям в това отношение.Първоначално написано от Nakadah
Не е и болест, не е и коз. Но си грабнах по нещо от съветите ви.
-Идеята с ново занимание я пробвах, но съм навит още веднъж да й дам шанс. Няма да отбивам номер, ще се постарая, макар и ново, да се отнеса сериозно към заниманието. Мисля, че съм се сетил за подходящо такова.
-На Фък идеята за списъка и наказанията също ми хареса. Отново, правих нещо такова, но като се замисля, ще е интересно да си правя ежедневно такъв график, а не едно- или двукратно.
-Алис пък описа общо взето положението в което се намирам. Сега избягах от съквартирантите, а и от известно време не се е намирал човек (заеби мацка), които да ме дръпне нагоре. Не искам да съм зависим от други хора, за да вървя нагоре. Обаче зарязах някои неща, които планувахме с приятели и ще се свържа с тях, за да се поразработим и да начертая някаква перспектива в още една посока. Има и разни хора, на които съм обещал да се видим, тъй че ще звъня в най-скоро време.
-И не на последно място получих едно ЛС, което май съдържаше това, което исках да чуя.
А сега е моментът да прекратя с приказките и да видим накъде ще тръгнат нещата. Планувам да си почина малко от форума. Ще се върна като си сложа нещата в ред. Мерси за съветите!
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Дано намериш трайно решение на проблема си ... изглежда е всеобщо разпространен,защото аз от месеци съм така ...
Можеш да я караш на режим автоматик-поне докато не изникне "нещото",което да те "събуди... Ако лентяйстването те кара да се чувстваш неудовлетворен от себе си,временно се превърни в киборг. Ако можеш. Не е за всеки,дори не е живот,но че има действие в такова съществуване,има ...
Подозренията ти,че тревата има пръст в цялата тая работа не са основателни.Друго е и ми се щеше да ти кажа кое,но фейлвам в това да напипам причината .
А може би имаш нужда от влюбване-като не е задължително да е замесен човек.Може да е идея,може да е място...всичко може да бъде. (само че като се замисля, предлагам антитеза ... животът в стил "Робокоп" би те имунизирал срещу това... )
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
всичко е заради секса и физическите удоволствия, понеже човешката(666) религия има навика да съди онези, които се отдават на такъв живот - и (за съжаление) в тази категория попадат най-вече младите (аз също съм имал такъв проблем), обаче това разбира се е противозаконно пред истинският Бог, защото грехът не е физическата дейност, но именно духовното/религиозното беззаконие - това е същинският грях, и това убеждение може да ви помогне да преодолеете кризата, особено ако не се отдавате на друг бог, важното е да останете с истинският Господ Исус Христос
"Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос(или: аз ви казвам истината относно Бог), и ще заблудят мнозина. И ще чуете за войни(т.е. и ще ви проповядват враждебни на човешкото естество вероучения) и за военни слухове(т.е. и враждебност против плът и кръв); но внимавайте да се не смущавате(т.е. но гледайте да не им вярвате); понеже тия неща трябва да станат(т.е. понеже тези явления може да се окажат неминуеми); но това още не е свършекът. Защото ще се повдигне народ(т.е. религия) против народ(т.е. против религия), и царство(т.е. и вяра) против царство(т.е. против вяра); и на разни места ще има глад(т.е. духовна криза) и трусове(т.е. и сътресения). Но всичко това ще бъде само начало на страдания(т.е. така ще бъде още от самото начало на скръбта), Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият(т.е. за да ви навредят); и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име." Матей 24: 4-9
Последно редактирано от npp : 11-03-2012 на 11:05
Привет.Преди време ти ми помогна и сега е мой ред.Трябва да знаеш ,обаче , че независимо какво ти кажа , промяната ( или по-скоро връщането към стария ти) трябва да е в самия теб.Нормално е за нас да сме мързеливи , защото е програмирано в нас.Осъзнаването на проблема ,обаче , не го решава задължително.Казваш ,че си готов да правиш неща за твоите близки и хората , за които ти пука до някаква степен.Аз ти казвам ,че дори си струва повече да го правиш за самия себе си.В България се завършва лесно дори ако си правиш пас през по-голямата част от семестъра , не е нужно супер тяло да ебеш курви , но за мен личното осъвършенстване цели съвсем различни неща.Най-малкото , ако не си от много заможно семейство , имаш стимул детството на децата ти да се различава от твоето.Поздрави и горе главата
О,АМОН РА! Велики ! Прекланям се пред величествените ти прозрения!
Чачо,баце,браточка,братле. Задавай го тоя висок критерий. Умен пич си, тва е ясно, има го момента на "пренасищане" от всичко и тва изпадане в няква дупка". Мразя да пиша тИкиви неща,затова по-късно като седна ,ще ти пиша едно ЛС,което едва ли ще ти е от помощ,ама нали съм на всяка манджа меродийка!
maDamn
+1
Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
Малките камъни бутат каруцата.Всички сме свикнали да се справяме с големите проблеми , ала малките могат да ни дойдат в повече.Когато имаш високи очаквание и натоварено ежедневие , нещата рядко свършват добре
Здравей! Надали някой ще ти каже нещо, което да не знаеш.И аз изпадам в дупки. Когато те четох, все едно прочетох моя приятелка. Цяло лято работеше в Кауфланд вместо да отиде на плажа. От Варна е. Работеше по цял ден и почивните й два дни минаваха в спане, заради умората. Всеки човек има някакъв капацитет. Не може винаги да си като машинка. Сега нищо съществено не прави. Чувства се като теб. Ако си бил на крак цялото лято за поправителната сесия, е нормално.
Аз също го изпитах миналия месец. Живееше ми се и не ми се пипаше ученето, което обожавам, особено сегашните дисциплини.Последните дни само искам да стоя вкъщи и да не ходя никъде. Това, че пишеш тук е по-скоро конкретизиране на проблема ти за самия теб, отколкото да имаш нужда от чужд съвет.
Тук обръщаш думите. Помагаш на хората, след като помогнеш първо на себе си. Сещаш се за моделите на мислене, нали? Проектирай обратния в твоя случай. "Най-добрият ми приятел ще се чувства толкова кофти, ако не закусвам редовно или не си погледна урока, по който имам изпит утре. ;D" и такива.
Другият вариант е да те гони есенната умора, което е напълно разбираемо.
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Я доживях.
Приятелю голяма вина за твоето психическо състояние има тревата. За мен ти първо трябва да намериш воля да се отървеш от нея, но не да се залъгваш с 1 цигара на седмица и такива пут**вски работи, ами да кажеш край и да прекратиш. Не е хубава тая посока която си поел, умен човек си имаш потенциал. Как ти се отрази студентски град ми е интересно на мен ? В каква компания попадна ? Нещата надали ще стана само с just do it, човек до теб имаш ли ? Някакви терзания в тая област да си имал наскоро. За мен ти имаш приоритети, но мозъка ти отказва да ги приема като твоят път.
Темата отдавна се прекрати. Чачо скоро ще спре да влиза във форума. Аз също му споделих моето мнение на лично и той го уважи, подчерта даже в коментара си - за което благодаря. Той знае какво да направи и как да го направи. Не се хабете с нищо повече. Не споменявайте Господ напразно, като капута по-горе и въобще пък не споменявайте треви и наркотични неща, защото това не е причината. Ако не беше казал, че пафка даже нямаше да напишете нещо свързано в тази насока.
Най-вече се дразня от тези работи за Бог, които изчетох от тоя долнопробен алкохол. Аз вярвам във Всевишният, но не вярвам по този фанатичен начин.
Изливате помия след помия по форуми, теми, коментари. Спорите с хора за неща, които не сте сигурни как седят. И най-тежкото е, че не знаете какъв е този с който спорите. Не знаете той наркоман ли е, фанатичен вярващ ли е, алкохолик ли е и т.н, но вие спорите и спорите с човек, който е в тези среди от години и си мислите, че и той е като вас.
Не ми говорете глупости на теория. На материя в която не сте попадали и не сте живяли.
Особено ти.. ти тъпако прост, който пише такива работи за този горе. Ега ти не еба майката проста, задето изписваш такива глупости.
Говори за 666.... шестотин шестдесет и шест кура да те ребрят..
Същата съм. Работата под напрежение ми е специалитет направо. (Напрежение равно на дедлайн за мен).
Аз бях в такъв период доста време заради невзето решение. Взех го и нещата се нормализираха. Сега пак си губя времето, но в пъти по-малко, а имам и неща, за които просто не остава време да свърша. И в момента дори си наваксвам с форума вместо да спя. Идиотка.
че какво сме ти направили?!, кога сме казали нещо лошо за теб?!
Тоя npp е сбръкан по целата глава... Нема да се учуда ако му расте брада на главата и пуска мустаци от ушите.
"Не е важно другите да те мислят за идиот, важното е ти да се мислиш за идиот."
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
