Ето пак е вечер и в стаята си стоя,
Гледам си краката и космите си броя!
О, колко съм мъжествен, казвам си аз,
Сам, защото няма момиченце във нас.
Влиза мама да ме пита искам ли да ям,
Аз и отговарям: вече съм голям.
Баща ми пък се тръшка, мръщи и реве,
Че все още съм едно малко дете.
Стига вече, тате, ставаш ми банален,
Разбери, аз съм хетеросексуален.
Трябва да се дърпам и да съм космат,
Все пак имам мъжко име – казвам се Стамат.
Никога не ще допусна аз, Стамат мъжлето,
Някой друг мъж да ме шпили във дупето.
Мъжете трябва да бъдат миризливи и космати,
Да не се къпят, да бъдат и брадати.
Не казвай, тате, че съм аз небрежен,
Ти ме научи, че така ще съм вървежен.
Сине, не това разбирам аз под „мъж”,
Не ще си хванеш така момиче изведнъж.
Изкъпи се, обръсни се, сложи си и парфюм,
Пък ако намериш и някой скъп костюм.
Така ще направиш впечатление добро,
И сетне ще докоснеш и ти женско бедро.