Отговор в тема
Или пък е важно да се научиш като слушаш критика, да не мислиш дали цялостното впечатление на другите хора към теб е добро или лошо, а да се вслушваш в детаилите, да отсяваш полезните забележки и да се развиваш. Харесването е вид емоция. Някои хора ще те харесват, когато вършиш глупости, а други няма да те харесват, когато вървиш в правия път. И както другите са хора, така и ти си човек и можеш да се харесаш в грешка или да се намразиш при правилна постъпка. Просто не слушай емоции, слушай обективни мнения - дори и твой да са.Първоначално написано от tori
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Моля те, не придавай характер на общовалидност на твърдения, които служат единствено на теб. Да се харесваш сам е просто начин за бягство от нехаресването от страна на другите, така се компенсира вътрешната недостатъчност. Но с това не се елиминира проблема, понеже самочувствието, като част от вътрешната динамична система за самооценка(най-общо наречена Его), води началото си от социалните мисловни конструкции, в които всеки един от нас се развива и измерва качеството на своя житейски принос. Дори погледнато исторически, Аз-ът се появява едва след развитието на капиталистическите отношения, които разглеждат субекта отделно от групата. Но дори и сега, възприятието за Себе Си е крайно обвързано с групова интеракция, тъй като всички инструменти, "мерилки и теглилки", с които преценяваме стойността на живота си, всичко това ни е дадено от групата и нейните очаквания към всеки един несъзнателно опитомен член. Ето защо самооценката винаги е свързана с хорското мнение - тя оттам произхожда. Как иначе един човек адекватно би оценил себе си и живота си, ако не може да ги съизмери с общата представа за добър човек, или добър живот?
Затова всички изказвания от рода на "не ми пука", "важното е сам да се харесваш" и т.н. са просто удобни мисли, чрез които хората компенсират липсата на самочувствие. Най-лесният начин за това се явява отричане на оценката на другите, особенно когато тя е твърде негативна. Това бягство обаче не решава проблема, понеже всяка социално издигната личност за да се развива правилно има нужда от положителната оценка на останалите. Съвременната парадигма за човек е неминуемо обвързана с понятия като "постигане", "развиване", "успяване" и т.н. Няма ли го това, личността няма как да има високо самочувствие. Тук може да се заключи, че в основата на всеки един масов човек стои един изначален комплекс за малоценност, които може да се запълни единствено чрез действия,поведение, начин на изглеждане и т.н., които са категоризирани от общественото мнение като "стойностни". И именно това е ядрото на онова вътрешно противоречие, около което се гради цялата модерна представа за човек.....
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 10-10-2013 на 15:03
^
Хай,
Благодаря за приятното четиво и за положения труд.
Изключително точно и фактичести обосновано твърдение !
С уважение,
Батя Skeletoner
През тези неща преминават доста повече хора, отколкото си мислиш.
Не твърдя обратното.През тези неща преминават доста повече хора, отколкото си мислиш.
Otis_Driftwood, не съм се замисляла от тая страна на нещата, съжалявам. Аз говоря за това как аз се научих да не се влияя.
Чачо, благодаря за съвета, ще гледам да се възползвам все пак. ^^
и без хорското мнение, човек имайки мерилка самия себе си може да съди и да си изгради разбирания, това става не чрез отношението към другите, а от самите свои преживявания, дори и да няма контакт с други хора. Не си мисли, че ако човек няма общение с други хора и социум и той няма да знае какво е да си нещастен или радостен или други състояния, напротив тогава той сам ще си ги изгради, критериите му обаче може да са други от социума, но той пак ще изпитва всички тези състояния, които изпитва в социума, само дето критериите му ще са други, някакви негови си, и много по недоразвити. Тоест човек извън социума ще е същия, само че критериите му ще са други и ще е много по изостанал умствено и технически и емоционално и от преживявания и всякак и ако хората не предават опита си на другите хора чрез живот в социум то човечеството ще е все на едно ниво и няма да търпи развитие, всеки ще придобива някакво свое знание и то ще умира заедно с него, щом не се предава на другите т.е. ще сме на някакво животинско ниво откъм прогрес във всяко отношение. - духовно, умствено, техническо, емоционално и изобщо.
Последно редактирано от defender : 10-10-2013 на 21:50
Аз не прочетох да е твърдял противното. Пък и малко несвързано се изказа - нещастието може да е следствие от ниско самочувствие или щастието от високо, но не виждам защо ти е необходима *самооценка* за да си нещастен.
В смисъл...разбирам те какво казваш, но ми се струва неподходящо предвид темата. Тази 'мерилка', която сам ще си изградиш, може и да има същия ефект върху поведението ти като мнението на обществото, но си е твоя и също както отхвърляш мнението на околните, така би могъл да отхвърлиш и своето собствено. В крайна сметка хората се стараят всячески да заблуждават дори самите себе си - как би могъл да разчиташ, че това, с което се претегляш, има изобщо някаква стойност, колкото и малоумно да звучи думичката в този контекст ?
Това, което казвам е, че психически 'чувствам се като пълен нещастник задето не успях да си намеря храна днес' не е равносилно на 'чувствам се като пълен нещастник, защото семейството ми гладува, а аз не мога да си намеря работа'. Срам го наречи ако щеш.
Та не мисля, че гордостта и срамът са възможни извън обществото. Това е.
извън обществото човек няма да спре да мисли и да изпада в разни състояния, за това не е виновен социума, а мисленето, разума, състоянието на душата. ................ може без социума да не изпитваш чувства на срам от другите, но то ще бъде компенсирано от някакво друго чувство. И без социума човек пак ще продължи да мисли, да чувства, да има емоции и преживявания........... пак ще чувства тъга или радост и др. но критериите му ще са някакви негови си, а не изградено от социума.
Последно редактирано от defender : 10-10-2013 на 22:15
Ок, де, аз просто казвам, че свързвам думичката 'самооценка' с думичките 'срам' и 'гордост'.
тъжно е да си го призная, но аз съм възможно най-вълнуващият се човек от чуждото мнение
винаги съм се влияла от другите какво ще кажат, как ще се възприеме и тнт
винаги съм се стремяла да бъде харесвана, страдам от най-тежка форма на суета
много пъти съм си казвала и други са ми казвали, че не трябва да се интересувам от другите толкова много, но това си е част от характера ми
не е лесно...
В моментът, в който започнат да ти се подиграват за нещо и да се гаврят с теб или ще се самоубиеш, или ще спре да ти пука. По-скоро пак ще ти пука, ама не до толкова, че да ти влияе на настроенията. За това казах, че Торито не е единствена, че се е научила по този начин, повечето хора се научават така и г/д на тази възраст.
ако човек не разбира правилно положението и позицията на другите, тогава може да се окаже че греши в отношението си към тях, например ако някой ти каже: "познавам един много жалък човек", и ти му угодиш, тогава може да се окаже че така подкрепяш дискриминация към хора, които не са лоши макар и да са бедни, считани за грозни или притежаващи друг външен недостатък, а даже и самата дискриминация може да се окаже крайна дори и когато е към хора извършващи/извършили нарушение, например ако някой претендира (за това) бедният да бъдат вкаран в затвора за години ако откъсне малко плодове от овощна градина, която е чужда (частна) собственост, тогава това би било крайно, защото такова голямо наказание за толкова малко нарушение е крайно - ето как човек може да се окаже че греши когато се води от мнението на другите или когато действува/постъпва (твърде) лекомислено, така и във вярата имаше заблуди, които бяха тенденциозни и традиционни, понеже системата на човешката(666) религия/духовност принуждаваше човеците да се покоряват на нейните учения и правила - не само като ги плашеше, но и като ги превръщаше в роби на традицията, понеже мнозина човеци бяха склонни да правят разни неща само защото и други(-те) ги правят, обаче това дали е редно да имаме вярата като средство за лична изгода е съвсем друг въпрос, понеже истинският Бог създаде вярата като средство за пълно спасение и осигуряване на изобилен и вечен живот за всички човеци/души, а не като средство за (при-)добиване и поделяне на користи
"Във време, когато са спокойни ще дойде(пояснение: има се предвид всеки един от неправедните вярващи/духовни служители/работници) в най-плодородните места на областта и ще извърши това, което не са извършили бащите му или прадедите му; ще раздели между тях грабеж, користи и имот; даже ще измисли хитростите си против крепостите(т.е. против истинският Бог и истинските Светии), но само за време." Даниил 11: 24,
"Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас." Матей 23: 15,
"ако някой предава друго учение, и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е съгласно с благочестието, той се е възгордял и не знае нищо, а има болничава охота за разисквания и препирни за нищожности, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, крамоли между човеци с развратен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба(т.е. за лична облага). А благочестието със задоволство(сиреч, когато човек търси не своята си полза, но ползата на всички други) е голяма печалба; защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно. А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието(т.е. користолюбието) е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата(т.е. от правилната вяра), и пронизаха себе си с много скърби(т.е. и последваха много неправди), Но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта. Подвизавай се в доброто войнствуване на вярата; хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели. Заръчвам ти пред Бога, Който оживява всичко и пред Христа Исуса, Който пред Понтийския Пилат засвидетелствува с добрата изповед(т.е. правеше само добро), да пазиш тая заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос, което своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царствуващите и Господ на господствуващите, Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин." 1 Тимотей 6: 3-16
понеже има и духовна корист(сиреч, във вярата), която се състои от користолюбие за духовни висини, горделивост/надменност, властолюбие, тирания, и т.н., а именно това че множество духовни работници/служители обичаха да грабителстват духовно като съсипват човечеството действувайки по духовен път те дори бяха готови да съсипят всички други човеци за да могат да имат възвишеност, блаженство, благодат, мъдрост, знания, могъщество, сила, власт, царство, и пр., понеже си мислиха че вярата е (просто) духовност, но не напразно е писано че Бог е любов(1 Йоаново 4:7-21), докато думата "духовност" не напразно въобще не фигурира в Библията, те искаха дори да бъдат вездесъщи, всевиждащи, всечуващи, всезнаещи, и всемогъщи като Божиите Ангели, самият Господ и дори като самият Бог, обаче не за да работят за пълното спасение и осигуряване на човеците с изобилен и вечен живот в истинският Господ Бог като следват примера на истинските Светии, но за да обогатяват себе си с мъдрост, знание, възвишеност, чрезмерно благородство и превъзходство, разкош, сила, могъщество, власт, и пр., с други думи, всякакви добри за тях неща, но не и истинска любов към ближния
"Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси(т.е. истинският Господ Бог и истинските Светии никога не идват за да погубват човеците, но за да ги спасяват)" Лука 9: 55,
"Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи(т.е. истинският Господ Бог и Неговите Светии не идват за да им служат, но за да служат на спасението и осигуряването на човеците/човечеството според съвършената Правда), и да даде живота Си откуп за мнозина(т.е. при това отричайки се от/жертвувайки живота Си в името на тази кауза)." Марк 10: 45
какво ако макар и да си най- възвишеният, мъдър и всемогъщ духовник, но не влагаш всичката си душа и (всичката си) сила в спасението и осигуряването на човеците с изобилен и вечен живот в истинският Господ Бог?! - не рискуваш ли така да изгубиш душата си?!
"Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят(т.е. цялото царство на окултизма и човешката(666) религия), а изгуби или ощети себе си?" Лука 9: 25
или както онези най-възвишени гурута, които се хвалиха че са постигнали най-висшето ниво на йога, но дори и след като постигнаха напълно последната 12-та чакра, или както още го наричат последното 12-то ниво на себереализацията/себепознанието, те пак нямаха съвършена любов към човеците и пак не работеха за спасението и осигуряването на всички човеци с изобилен и вечен живот в истинският Бог и истинският Исус, но пак се възвисяваха високо във висините на себичното/своето си
"който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси." Матей 23: 12,
"Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат." 1 Петрово 5: 5,
"Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части? Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите. Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си(т.е. в користите си). Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света(т.е. че приятелството със света на човешката(666) религия/духовност) е вражда против Бога(т.е. против истинският Бог)? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа(т.е. истинският Св. Дух), който е турил да живее в нас? Но Той(т.е. истинският Господ Бог) дава една по-голяма благодат(т.е. една по-голяма способност за спасение на човеците); затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". И тъй, покорявайте се на Бога(т.е. на истинският Господ Бог), но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога(т.е. при истинският Господ Бог), и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи. Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга. Смирявайте се пред Господа(т.е. пред истинският Господ Бог), и Той ще ви възвишава. Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. Само Един е законодател и съдия(сиреч, Бог), Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си? Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град(т.е. в еди коя си религия/еди кое си вероизповедания), ще преседим там една година(т.е. ще преседим там до "залез"), и ще търгуваме и ще спечелим(т.е. и ще служим и спечелим за себе си), - когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва. Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем(т.е. ние ще живеем за всеобщото спасение и осигуряване в истинският Господ Бог) и ще направим това или онова(т.е. и ще правим само добрините, които истинският Господ Бог и истинските Светии са посочили и са дали за пример). Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба(сиреч, всяка хвалба с човешката(666) религия/духовност) е зло. Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему." Яков 4: 1-17
какво ако всички човеци бъдат научени всеки от тях да спасява и да се грижи за себе си следвайки система на човешка религия/духовност, но си останат без съвършена любов към ближния?!, няма ли тогава истинският Господ Бог да се разгневи на всички тях и в Своето пришествие да им рече: "къде е любовта към ближния?! - пълни сте със себелюбие и користолюбие"?!
"когато дойде Човешкият Син(т.е. истинският Господ Бог) ще намери ли вяра(т.е. вярност към любовта към ближния) на земята?" Лука 18: 8
Последно редактирано от npp : 10-11-2013 на 12:45
а всеки човек е наш ближен защото всички ние живеем в една обща територия - безкрайната за нас вселена, и всеки човек е наш брат, защото именно истинският Бог Отец е Създателят на всеки човек най-малкото през биологичните процеси на зачеване и ембрионално формиране и развитие в утробата на неговата земна майка, понеже именно Той извършва всички (вътрешни) биологични процеси
"Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме? Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш? Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел; Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми." Йов 10: 8-12
не се гаврят с мен, защото аз не им давам повод и не им позволявам
независимо дали става въпрос за външен вид или държание...
Не можеш да се харесаш на всички, и с мен не се гаврят, но съм била обиждана за много неща. Единия заешки клас купи самобръсначка на една от класа си, по дяволите.
Пхахахах
И в моментът, когато разбереш какво се говори зад гърба ти, ще се усетиш, че все пак не се харесваш на всички...
аз пък най-мразя такива подлоги дето се стараят да се харесват на всички
по-противно от това няма накъде, от там започва и лицемерието
n00bs
+
Пф, същото при мен. Не е лесно.
Обаче трябва да си много наивна да твърдиш, че не даваш повод за гаври. Това, че за теб не е повод за гавра, а дори за гордост, нищо не значи. Не можеш да твърдиш, че знаеш как се възприема всяка твоя дума или жест. Мен са ме гаврили, че си нося салата в училище... хора, които в същия момент ядяха дюнер. Дали е за гавра? Едва ли.
Ама като ги скастрих три пъти (има разлика между това да твърдиш, че не даваш повод и да твърдиш, че не позволяваш!), да видиш как нищо не ми казваха и го смятаха за нормално да си нося пълнени чушки, кюфтета от тиквички, сарми. Даже искаха да опитват.
Хаахахах!
Да имаше кой да носи манджа и в нашия клас!
поне е добре да не сме лоши един към друг, иначе тогава стават усложненията и (така да се каже) кръвопролитията, ето защо е писано: "Тука е нужно търпението и вярата на светиите."(Откровение 13:10), понеже търпението и верността към него ни прави да не отвръщаме с зло
Последно редактирано от npp : 10-12-2013 на 14:57
При нас се мъкне китайско от ресторант наблизо, палачинки със топено сирене, сандвичи и даже филии с нутела.
Ако и ти учиш на къра както аз бях 5 години... нямаш особен избор, ако не искаш да се тъпчеш с тъпи тостери.
Ние се изучихме и 12-ти клас се поръчваха постоянно сандвичи Тоусти (Като Собуей са, не знам дали ги има извън Пловдив), някои гъзари даже Happy поръчваха. :д
човек знам, че намекваш, че аз съм такава
повярвай ми не съм лицемерна
Пантерке права си не мога да знам как се говори зад гърба ми
имам предвид, че откъм външен вид примерно не им давам да се гаврят с мен
полагам много усилия, за да изглеждам добре
единствените неприятни коментари, които директно съм чувала за мен, е че съм 'анорексичка' (не съм)
обличам се по общоприетия начин и дори по-добре от повечето
никога не съм посмявала да правя експерименти с гардероба, макар понякога да ми се е искало да обуя черна тениска на метъл група и кубинки :Д... просто съм част от тълпата
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
