Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
96 съм и пораснах по друг начин. Пак не ме разбра. След много, много обиди относно външния ми вид, килограмите, приятелите, дрехите държанието, мисленето и други неща, просто започваш да пропускаш гадните неща около себе си. Разбираш, че важното е да се харесваш сам, а не другите. Пък и все пак си имам прекрасно момче, не ми трябва другите да ме харесват.
Или пък е важно да се научиш като слушаш критика, да не мислиш дали цялостното впечатление на другите хора към теб е добро или лошо, а да се вслушваш в детаилите, да отсяваш полезните забележки и да се развиваш. Харесването е вид емоция. Някои хора ще те харесват, когато вършиш глупости, а други няма да те харесват, когато вървиш в правия път. И както другите са хора, така и ти си човек и можеш да се харесаш в грешка или да се намразиш при правилна постъпка. Просто не слушай емоции, слушай обективни мнения - дори и твой да са.