В магазин за осветителни тела влиза досаден мъж. След n на брой въпроси от типа на ''Какво е това?'', ''За какво служи?'', ''Колко струва?'', всички отправени към магазинерката, следва диалог:

-А това какво е?-пита мъжът, след което продавачката се замисля и с цел да го разкара му отговаря:
-Това е гъз.
-О, така ли? И колко струва?-ентусиазирано продължава досадникът.
-100 лева.-отчаяно отвръща изнервената дама.
-Добре, дайте ми един гъз тогава.

Та, взел човекът абажура, закачил си го и у тях на гости идва негов приятел. Поглежда към тавана и що да види...

-Кво е тва, бе, мой човек?
-Е, как какво?! Абажур!
-Брееейй, от къде го взе?
-От еди-си-къде.
-И как се казва?
-Ами... гъз.

След време приятелят отива в магазина и казва на продавачката:
-Добър ден! Дайте ми един гъз.
-Ама, господине, много ви се моля... -жената се изчервила и му отговорила стреснато, когато той я прекъснал:
-Ааа, няма такива! Дайте ми ви казвам!-продължил да настоява той.

От няма и къде продавачката отишла и казала на шефа си:
-Шефе, тук един идва и иска да му дам един гъз. Какво да правя?
-Еее, щом си плаща-ще даваш. Как какво?! Клиентът винаги има право...

Върнала се унило, нагъзила се, когато в този момент купувачът отвърнал:
-Ааааа, не, не. Не такъв. С висулки!

Продавачката се засмяла и се провикнала:
-Шефеее, тебе търсили....

П.С. Не го написах много добре, но е дълъг и е трудно да вмъкнеш всеки детайл. Съжалявам още веднъж.