Здравейте!
Не търся помощ,просто исках да споделя мъката си! Знам, че много хора са като мен и за това ме е яд също, защото знам колко боли и не ми се иска толкова много народ да се чувства по този шибан начин.Аз съм на 20 години,след 3 месеца ставам на 21,студент съм 2 година.Имам само 1 приятел, който не мога да нарека истински, да всеки ден се чуваме, често излизаме, но на него не мога да разчитам почти за нищо....да ако му поискам пари на заем ще ми даде, ако му поискам телефона му(който е с огромен тъч дисплей и преписвам на изпитите) ще ми го даде,ако му поискам лаптопа ще ми го даде, но просто е такъв човек с гаден характер и мисля че би ми бил шута при най-малката възможност.Демек сам съм в този шибан град, в тази преебана от политици държава.Пък да не говорим за момичета.Преди 2-3 месеца този мой приятел ме запозна с едно момиче, приятелка на гаджето му, просто така се случи, че и аз бях там с тях на кафе и се запознахме.После пак няколко пъти излизахме на кафе, е не сами пак така с повече хора,на мен ми хареса много това момиче, първото което е , че беше едно от малкото свестни момичета в днешно време, иии после се намерихме по скайп и фейсбоок, почнахме да си пишем.С нея се разбирахме много добре, имахме общ език, аз да кажа че говоря много и постоянно и умея да поддържам разговора забавен и по-продължителен.Така де, минаха вече 3 месеца от както се познаваме, 3 пъти излизахме на кафе само двамата, като първият път направо тя си ме покани да излезем.Някой хора казват, че щом можеш да разсмееш едно момиче, значи имаш голям шанс да я спечелиш. Ооо да през всичките 15-20 пъти където се виждахме, нали не само двамата,я спуквах от смях, на няколко пъти дори я избиха сълзи.И така, последните 2-3 седмици не сме се виждали, но си пишехме по 2-3 часа по скайп, всеки божи ден, просто чаках с не търпение да се прибере от даскало ( тя е на 18 години, 12 клас), и щом се прибереше тя започваше да ми пише, аз много рядко почвах първи, тоест тя иска да си пишем.Споделя ми си любими песни, разни лафове,какво ни се е случило, какви интереси имаме,какво смятаме да ядем,абеее всичко за което се сетите, за филми, за любими занимания.И дори по скайп аз успявах да я накарам да се смее с глас.Тя самата ми го каза, че коремът я е заболял от смях и дори поиска да ме цитира на стената си във фейсбоок.Един път пък ми написа в скайп, че е постнала едно сърце във фейсбоок и искаше да го харесам( ДОБРЕ ЗАЩО ТОЧНО АЗ ДА ХАРЕСВАМ СЪРЦЕТО),иии след много мислене и любовни мъки реших да и призная, чувствата си, пък каквото ще да става.Вчера и споделих, че я харесвам, а тя ме отряза, каза че е трогната, но ме има за приятел, аз потънах в земята от срам, казах и че няма проблем и няма смисъл да ми обяснява,че всичко съм разбрал.Казах и че повече няма да я безпокоя и , че няма да я търся и да я занимавам с мойте простотии.Тя ми каза че няма намерения да прекратява приятелските си отношения с мен, ноо вече не мога да я погледна в очите или да и пиша,не мога да излезна с нея, било с приятели някъде на кафе или по какъвто и да е повод, просто ще ми е много тъпо, а тя ще ме гледа с други очи вече, тоест всичко приключи, изгубих много ценен човек.Наистина аз не ставам за нищо повече от един шут който разсмива хората, създава им настроение,веселя ги, но в душата ми никой не подозира колко съм нещастен и самотен.Еееее няма проблем сигурно ще срещна някоя вдовица или разведена когато стана на 40-45 години, има време. В днешно време е много трудно да срещнеш свястно момиче, дори да срещнеш, едва ли е свободно, дори да е свободно може да не те хареса, ааа аз първо не познавам момичета пък камо ли да срещна отново някое момиче като това и то да ме хареса.Всъщност няма начин да срещна като нея защото тя беше уникална, много красива, много умна, не слушаща чалга, забавна, разговорлива, но какво да направя че Бог ме е създал грозен,вярно със спортна физика(тренирам), но с грозен фейс, само това ми попречи сега да сме заедно. И ето ме пак, същия тъп живот, без пари, без приятели, с роднини които са подобие на семейстото на Ал Бънди, в университета се запознах с много добри хора, на които мога да разчитам, но проблемът е в това, че живеят много далече от моя град и се виждаме само в университета.Просто до сега не съм живял, просто съм съществувал, никой не знае какво ми е в душата, просто ме приемат за много весел и забавен човек, но аз страдам, вече 2-3 години, много ме боли, не искам да съм сам, искам да споделям с някой, да изживея младостта си.Аз съм на 20 и сега ми е времето да живея, но всъщност съм затворник в собствения си апартамент.Гледал съм предавания за затворници, където са ги затваряли на по 18-19 годишни и ги пускат вече като са на 30 години и те викат:"Пропуснах младостта си, най-добрите години от живота си". Е и с мен се случва същото,просто не успях да създам трайни приятелства и това е.И сега си седя пак в къщи сам, имам да уча, но нямам желание, нямам стимул,питам се защо да го правя, за да мога да получавам след 2-3 години голяма заплата ли?Да си купувам огромни телевизори, лаптопи, коли, да си направя апартамента като на някой шейх, и за какво като ще съм сам, материалното вече ми е през чурката, преди бях материалист, кефих се на новия си телефон, на компютъра си, на колелото си, на някой филм като излезне, на някой сериал, на порното ( не съм се самозадоволявал от 1 месец, не че няма да ми стане,просто нямам желанието вече, преди заглеждах женските форми по улицата, но вече не).Тоест аз съм боклук и паразит, който съществува.Единствените които ме обичат истински са родителите ми и това.Не искам да ги разочаровам, но на мен вече не ми се живее.Обмислям го сериозно, просто не виждам светлинката в края на тунела, не съм в депресия, нито в истерическо състояние. Виждам нещата в реалната им светлина, днес съм учудващо спокоен и тази моя мисъл за прекрътяваня на жалкото си съществуване я виждам вече като неизбежен ход.Познавам много хора вече на по 50-60 години станали, а са си сами през целия живот,не оставили нищо след себе си.Аз не искам да живея в мъка и самота следващите 50 години.Да някой ще кажат, не се отчайвай, горе главата всичко ще се нареди, ще срещнеш някое момиче , ще се запознаеш с много хора още.Първо не съм се отчаял, второ за 20 години срещнах само 1 подходящо момиче и то ме отхвърли, и трето за 20 години само 1 приятел.Ебахти и скапания живот.От сутрин до вечер в къщи, якооо.Гледам по телевизията хората са болни, я на кой му трябва сърце, я на кой му трябва бъбрек, я на кой му трябва нещо друго, поне ще помогна на хората да си върнат живота, да се върнат към приятелите си, защото много се обичат, да се върнат при гаджетата си здрави и да поне тогава ще кажат една дума за мен, така че вече съм го обмислил как ще го направя( просто ще си сложа главата на ЖП линията и така няма да засегна органите си).Това не е молба за помощ просто исках да споделя, защото нямаше на кой да споделя! Успех на всичкич