Имам много странен въпрос

[KumchoValcho]

От известно време ми се случва да изпитвам едно много странно състояние. Като се огледам наоколо, най-вече като съм сред хора и някак се откъсвам картината и се превръщам в един неутрален наблюдател. И в този момент усещам тялото си като някаква кукла, както и това на другите. Виждам телата на хората, но не ги приемам за живи хора, а по-скоро като кукли, които са управлявани от някаква енергия. Чувствам се едно с другите, все едно всички сме едно и също нещо, просто виждам(е) 'реалността' около себе си от различни ъгли. Материалната реалност ми изглежда като някаква илюзия/сън, както във сънищата. В такъв момент и не изпитвам никаква емоция. Понякога се случва спонтанно, но по-скоро като се отпусна и се фокусирам в идеята за единство пак изпадам в това 'състояние', макар че не толкова дълбоко.
В подобни моменти Аз-ът сякаш ми изчезва, заедно с него и проблемите ми и отношенията ми към хората. Може да гледам към човек, който по принцип мразя и ненавиждам и същевременно изпитвам пълен мир, защото този човек е продължение на мен, както и аз на него.
На някой случвало ли му се е?
Не ми е някаква непозната концепция-напротив, от години чета материали на подобна тематика, но за пръв път имам възможността да изпитам това състояние от личен опит и ми е интересно.