Не се чувствам себе си..

[Alexandra Bruce]

Всичко вече ми е някак безразлично. Чувствам се по – странно от преди, но дори и това за мен няма значение. Но външност всички биха ме взели за просто поредното момиче слушащо метъл ( или по техни представа ‘просто поредната луда’ )….

Преди бях малко, плахо момиче, което имаше милиони приятели и се забавляваше с всеки изминал ден все повече и повече. Опознавах света и всичко ми беше интересно. Аз бях едно дете, което вярваше, че по света няма болка и, че мечтите на всички ще се сбъднат. Събирах се в огромни компании, но тези времена бяха преди.Преди когато хората не ги бъркаше как изглеждаш и дали си богат. Онова малко и плахо дете се е превърнало в един боклук, което се усмихва рядко и страни от всичко и всички. Не се интересувам вече от нещата, който бяха преди и не съжалявам за миналото си….

А сега аз харесвам това странно чувство което ме е обзело. И истината е, че аз винаги съм харесвала самотата и анонимността. Аз не показвам онази моя страна през никого. Дори и пред моите родители. Всички ме мислят за онова малко дете, което е плахо, срамежливо и добро. Може би защото не си правя труда да им споделям нищо. Но дори и да го споделя на някого, аз знам, че той няма да ме разбере. Точно затова аз тая всичко в себе си. Живея в един мой си свят и всичко там е каквото аз желая да бъде. Един прекрасен свят без болка, без лъжи, убийства и злини. Един свят в който хората са истински и имат сърца….

Но в мен още има останки от онова малко дете. Защото онова малко дете вярваше, че мечтите му ще се сбъднат и то се надяваше да постига винаги това което иска в живота. Аз и сега вярвам в тези малки, но за мен ценни и истински неща. Но сега има една много голяма промяна в мен. Преди ме крепяха усмивката и приятелите, а сега ли !? Сега ме крепят само спомените, спомените и музиката! ….

Не мога да осъзная кое ме направи такава. Всичко ми е толкова объркано. Миналото ми напомня за себе си и всеки спомен ме гризе отвътре. Допусках толкова грешки, пропусках толкова възможности и изпитвах толкова болка, която сега е спомогнала да се справям с трудностите. Но както казах, аз не съжалявам за миналото си, защото може би нещата който са се случили в него .. може би те е трябвало да се случат. И може би заради тези неща аз съм човекът който съм сега…




Е моля ви изразете мнението си

[Amore-Mio*]

Има си добри и лоши страни.
Някак , за мен беше отегчително, вероятно от песимистично настроената тема. Не ми допадат такива неща. Обичам да чета увлекателни неща, които да ме накарат да забравя за минутка дори, проблемите си.
Иначе имаш идеи, на места използваш много повторения, но си си е добре, все пак.

[Millen4ety]

харесва ми, голяма част от нещата са сякаш аз съм ги писала...