Ловецът Стефан

[StringTheoryPracticist]

Имало едно време един ловец. Той се казвал Стефан. Имал пушка и носел зелена шапка. Изхранвал се като убивал горски животни и ги изяждал. Но на горските животни им ставало много тъжно затова че умирали. Той обаче мислел че нямали чувства и ги убивал. А животните мислели че той няма чувства. Веднъж посред един нормален слънчев ден докато той пребивал една сърна с мотика, насреща му излязъл лъв! Той си забравил пушката и бил беззащитен срещу лъва. Прочел в очите на лъва, че иска да го убива. Решил, че тъй като лъва искал да го убие, явно лъва няма чувства. След това обаче, той се сетил, че сигурно и животните са си мислели същото за него. И животните не били прави, значи сигурно и той не бил прав. Той се разплакал и казал на лъва, че има жена и деца, а лъва го гушнал и го разбрал, и решил да го пощади. След това взел пушката и убил лъва, и направил супа от него. От историята, той разбрал, че и животните имат чувства. Ловецът захвърлил пушката си и отишъл да говори с тях, за да им иска прошка. И така ловецът Стефан се сприятелил с животните. После умрял от глад, защото нямало какво да яде, освен животни.

[starburst]

hahah, what a story mark.

[starburst]

enough
i have had it with your bullshit

[starburst]

у нас, що

[starburst]