Времето е само представа в човешкия ум... Миналото и бъдещето са просто илюзии и проекции. Истината е че умът "съзнава", "преживява" и "мисли" само в настоящето... Тоест съзнанието е обвързано само и единствено със сегашният момент... Човек може да си спомня миналото или да проектира бъдещето, но винаги самото "съзнаване" става само в сегашно време.Човешкият ум е като една точка движеща се из пространството, нейната позиция винаги е само на едно място - в сегашният момент. Една точка не може да бъде на две места едновременно, тя е била и ще бъде на много други позиции в пространството, но винаги тя съществува и се определя само на едно място. Точно както и умът съществува само в тази точка - настояще. Човек не може да преживее и да бъде съзнателен за миналото, нито пък може да бъде съзнателен за бъдещето. Човекът и съзнанието съществуват само в една точка, само в един миг.Времето е всъщност безкрайно делима поредица от такива настоящи мигове, също както върху една права могат да се опишат безброй точки.... Във всеки един момент ние сме в някоя от безкрайните точки. Поне съзнанието ни е в такава. Ние можем да си представим праволинейността на времето, също както и можем да си представим правата отсечка с безройните точки, но ние никога не можем да "осъзнаем", да сме съзнателни за цялата отсечка, за цялото време. Ние сме съзнателни и съществуващи само за една точка. Затова и съзнанието съществува само в настоящето, а всичкото друго е само мисловна проекция на евентуалните настоящи мигове или отминали такива. Затова и времето съществува само като понятие, концепция, но ние не можем да го осмислим и осъзнаем, защото то е безкрай. А човешкият ум поставя всичко в някакви граници и съществува само в тях. Винаги е в границите на някаква точка от пространството. Настоящето е единственото реално нещо, защото умът ни съществува само в него . Ще "осъзнаем" и "преживеем" времето чак, когато осмислим безкрая. В което се съмнявам.
Последно редактирано от Doom_Stalker : 11-21-2012 на 18:55