Жив е той, жив е,
там на дивана,
потънал в сополи,
лежи и смърка.

Юнак с огнестрелна рана,
на гъза му баш застана.
Ака му се, но неможе,
дупето си нежно да подложе.

Болката нараства,
а акото в пацул прераства.
Иска то да види светлината
и да усети на тоалетната водата.

Юнакът леко се надигна
и с мъка до кенефа той достигна.
Събу си гащите и видя
пред себе си торба с лайна.

Усещаше той как вонеше
и на очите му лютеше
всичко беше в лайна,
но юнака оставаше ранен в гъза

Болката в гъза му се засили
и краката му се подкосили,
решил да седне на капака,
но затиснал си ташака.

Хвърчи орина, кръв и лайнишак,
а болката осилваше се пак и пак.
Реши да стане от проклетия капак,
но уви, подхлъзна се и счупи крак.

Късметът му изневери
и болката се утрои.
Юнакът в сълзи се покри,
но как така да се търпи.

Макар това реши да се подмие
и дупето си с памучна кърпа да попие.
Осраните си гащи той покри
и с водка от мъка се напи.


Моето има нотки и на комедя