Значи влюбена съм в най-добрия си приятел и много иска да съм с него... МНОГОООО! И не ми пука че ще си развалим приятелството, то няма да е приятелство като изпитвам чувства до болка! Така... миналата година ме харесваше и ми каза за това, приех го равнодушно, но тогава не тръгнахме, заради един проблем... Сега седим заедно в час, прибираме се заедно, ходим на кино с приятели... Той с мен се държи адски мило- съобразителен е, помага ми, дори преди няколко дни беше тичал почти километър за да ме настигне да се прибираме заедно... Вчера ходихме на кино ииии той поиска след това да се разходим малко. Обсъждахме филма (Здрач) и такива неща... По едно време стана дума за депресия и той каза, че е повече по действията, отколкото по чувствата... Е, това намек ли е? Мислех да го целуна, но не ми се отдаде възможност. Все пак мисля, че момчетата трябва да направят първата крачка, но не мога да чакам вечно, обичам го! За мен той е идеален и ако му призная ме е страх да не го загубя като приятел, въпреки че знам че е прекалено добър за да ме отблъсне. Много искам да сме заедно, защото тази връзка може би ще е най-прекрасната в живота ми! Моля кажете какво сега да правя- да му кажа ли, да го целуна ли, да помоля друг да ме ''издаде''? Дайте идеи моля, много искам да сме заедно!
"най-добрия ми приятел"
"не ми пука че ще си развалим приятелството"
"няма да е приятелство като изпитвам чувства"
"страх ме е да не го загубя като приятел"
Ъъъ ... Нещо много си противоречиш о.О Лапешка работа![]()
http://vbox7.com/play:f64c99f309
Шофирай разумно - стигни жив!!!
Колко сладко. Струва ми се, че и той те харесва, но го е страх, защото преди това си го отрязла. Така че действай! Стига с тея глупости, че той трябва да направи първата крачка.
Аз съм привърженик на разговорите, но не и на разговорите тип "харесвам те", така че според мен по-добре действай. Целуни го, а ако толкова те е страх да го направиш го прегърни и го погледни влюбено в очите, може той да го направи пръв.
Имам в предвид че хората казват, че ако станем гаджета, после няма да сме приятели.... Коетп мисля, че не е вярно... А пък не искам да го загубя ако му кажа че го харесвам, пък той ме намрази.... Сега разбра ли ;ддд
И кв'o като му признаеш?
Кв'o значи ''ще си разваля отношенията''?
Ще е много тъпо копеле,ако ти се разсърди за това,че го харесваш и му го признаваш,а разсърдили ти се за такава глупост,значи е голям кретен и го отебавай,и му бий шута.Защото не си заслужава.
Аз гледах на пред и протягах ръцете,когато решихте да ме предадете,умрете копелета гадни,умрете.аз пак съм тук и не може да ме спрете!
приятелко, отиваш при момчето и му казваш какво чувстваш към него. Това е. Никой не би ти се разсърдил и няма да си развалите отношенията, ако ти е толкова добър приятел.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Ако смяташ,че го познаваш достатъчно добре и че просто не можеш да издържаш повече,то тогава наистина му кажи. Няма нищо лошо в това и е супер нормално.
Преди известно време аз бях точно в същото положение като теб,но се оказа,че моят много добър и близък приятел е съвсем различен като гадже. Беше ми доста кофти отначало,когато осъзнах това нещо,но понеже преди всичко сме все пак приятели,обясних му нормално и се разделихме приятелски (бяхме заедно като гаджета за около месец) .
Та... успех и дано всичко бъде страхотно!
Давай, действай, че те е чакал цяла година. Няма да те чака вечно. Айде успех.![]()
I'm inside! Open your eyes! I'm you! Sad but true!!!
Налигоркия корени е хванал ! По темата : вие не сте приятели , от момента в който си се влюбила в него , няма как да си приятел с някого , когато той или ти искаш да бъдете нещо повече от приятели ! Просто отиди при него , кажи му че искаш да поговорите , признай му и толкоз , мисля че ще той също те харесва ! Успех !
П.С - BITCHWOLF , душицо златна , вземи си виж личното съобщение , по дяволите !![]()
Последно редактирано от TROLLDADLOLCAKE : 11-25-2012 на 20:19
Опитах да те върна и пак да те прегърна , но времето отлита , а назад не ще се върна .. Истински остана жива в тая тъжна рима, а тебе те няма , няма те вече година ...
Много ви благодаря, наистина! След вашите коментари добих смелост да му призная... Но ето какво се случи: Малко преди да му кажа, моята най-добра приятелка (тя не е много близка с него) също го харесва. Един ден в час той се изсмя на простотията на един приятел и тя горката, реши че се смее на нея и си тръгна от даскало (лесно ранима е). Той се напрегна (както и всички останали), защото не искаше да я нарани и искаше да й обясни, че го е разбрала по грешно... След часовете тя се върна и проведоха разговор и той й каза, че не я харесва (което ме успокои) и няма как да стане и такива неща. Докато се прибирахме, той ми сподели, че не смята да се държи с нея както преди (т.е. няма да разговаря с нея), защото според него тя разбрала погрешно няколко негови комплимента. Каза също, че въобще не искал да намесва работи с харесване. Това ме притесни и ме хвана шубето и реших, че няма да му казвам, щом реагира така. Но проблема е, че започнах да плача от отчаяние, изпаднах в дълбока депресия заради това, че няма как да сме заедно, щом той явно не иска връзка... Боли прекалено много, моля ви кажете какво да правя- да прекъсна приятелството ни, да му кажа ли все пак за чувствата си.....?
Не съм чел коментарите, ама да кажа само, че едно гадже трябва да е поне най-добър приятел. Това да ходите с некви дет олигофрени и да не одите с хората с които ис говорите по цял ден и т.н. само "за да не си развалите приятелството" е няква пълна тъпотия. Та така. Не вярвам да си развалите приятелството от нещо подобно, а и ако питаш мене, най-вероятно и той изпитва подобни чувства.
edit: прочетох последния коментар... грешни изводи си правиш според мен. и не му казвай "кефиш ма, щи пръдна", ми го целуни...
Последно редактирано от ccdesigns : 11-28-2012 на 17:45
"Не е важно другите да те мислят за идиот, важното е ти да се мислиш за идиот."
Дълбока депресия, отчаяние, втф, стегни се, не си на 20,30 .Имаш още тооолкова. И мен ме отрязаха като бях на 16 по същия наччин, нямам време за гаджета бла бла и аз ревях и се свивах на кълбо, но животът ми поднесе толкова по "приятни" и приятни изненади, че сега ми е тъжно за предишното ми аз и е жалко. Останете си приятели, а ако след 1, 2 години все още сте, може би вече ще е решил, че е готов за връзка(момчетата почват да ги осъзнават тези неща на по-късен етап)и те така. Не може да го насилиш, когато не иска.
Най-добрият съвет,който мога да ти дам е да не слушаш хората.Такива простотии като че ще си развалите приятелството са ебати клишираните заучени фрази.Независимо на 15,20 или 30 винаги си заслужава да си изживееш любовта,а вярваш ли на клишетата винаги нещо ще те спира.