Трябва ли жените да се бият ?

[girlwithblueeyes]

Не съм си позволявала да удрям шамари на гадже. НИКОГА. освен на шега, при боричкане и лекички.
Като се замисля, стигам до извода, че мъж не съм удряла. Безкрайно унизително ми се струва.
А съм човек, дето пали на четвърт и се разгорещява много бързо.
Щом аз мога, и той ще може.

При един скандал приятелят ми беше като полудял, обърна се и изши вратата на спалнята. Изби това, в което влиза езичето на вратата. Като се обърна и направи крачка към мен, аз отстъпих. Той ме изгледа суперучуден, чак наранен и каза "Не се пази, бе, никога няма да те ударя".
Щом в това състояние дори не го е помислил, камо ли да е замахнал, значи всякакви оправдания от сорта на "Може да съм сгрешила" губят. Всеки греши. Наказваха ме майка ми и баща ми. Приятелят ми не ми е баща. Тва всякакви самопровъзгласили се мъжленца да си го набият в главите.

Казвала съм и преди - да удариш на някаква мърла, дето ти лази по нервите и не ти е никаква, шамар (не прав десен, а да я цапнеш леко по бузата) - окей, но да удариш най-близкия си човек - приятелката или жена си - това е абсолютно недопустимо!

Това се опитвам и аз да кажа обаче изглежда за повечето тук няма лошо ако си бесен ей така от яд да удариш приятелката си . Приятелят ми е страшно агресивен но за времо koeto сме заедно и тон не ми е повишил .Каквото и да съм направила или каквото и да го е ядосало и през ум не му е минавало да си го изкарва на мен . Получа ли удар от него в тоя момент тоя човек автоматично спира да същестува за мен и си събирам багажа.И хич не ми пука дали сме били заедно 10 години или 2 месеца .