Сатанизъм и сатанисти.

[Doom_Stalker]

Първо на първо, във всичко което съм написал влагам някакъв мой смисъл... затова и оставам неразбран. Това е фундаментален принцип - всяко творение е отражение на своя творец. Това е принципа на съответствието - по всяко творение можеш да установиш твореца.По всичко написано можеш да установиш пишещия го. По начина на живот можеш да установиш живеещия, и т.н. Но това върви и в обратната посока - не само в изразяването на някаква информация но и в приемането на такава. Човекът освен че изразява информация според самия себе си, той и я възприема пак според себе си. Точно затова ти не можеш да вденеш и думичка от това което ти говоря. Думите ми минават през призмата на твоите глупости - вяра, кауза, възприемане на добро и зло, отричане и т.н. Но и аз също изкривявам информацията която получавам. Е, възприемам я по-адекватно, защото не вярвам в глупости, и в това е идеята на безверието, но това е друг въпрос.
Все пак обаче и аз изкривявам получената информация. Така че това което Скарлет е написала и това което аз съм прочел е възможно да се разминава.Затова и не искам да говоря вместо нея, още повече пък пред ретард като теб.

[defender]

Първо на първо, във всичко което съм написал влагам някакъв мой смисъл... затова и оставам неразбран.

напротив, разбран си, но просто твоя принцип не работи в живота.

[Doom_Stalker]

напротив, разбран си, но просто твоя принцип не работи в живота.

Принципът на съответствието ли? Ооо, валиден е. Ако дадеш на един професор да чете Шекспир и дадеш и на един циганин от махалата пак същото, какво ще стане? Професорът и циганинът еднаква информация ли ще възприемат от автора? Не, нали. Професорът ще каже че това е велик автор, а циганинът няма да вдене нищо, ще каже че е простотия, и ще се върне обратно в катуна да бие жена си. Ако пък дадем на един професор да пише книга и на един циганин и двамата ли ще напишат същото? Ето как четеното и писането са всъщност отражение на съответно четящия и пишещия. И по прочетеното и написаното всъщност може да се види кой какъв е. Няма значение да ли са написани простотии или велики истини - важното е кой ги чете. За един простотията може да е истина, защото той самият е малоумен и простотиите са му близки - той ги разбира и се идентифицира с тях. Нещо като Библията....