Welcome to the human race.

[Doom_Stalker]

[defender]

абе пак ли си се напушил кат` свиня.........................
поне да беше пуснал нещо по-танцувално............

[Doom_Stalker]

абе пак ли си се напушил кат` свиня.........................
поне да беше пуснал нещо по-танцувално............

Точно това беше идеята зад пускането на клипа.... Как всеки търси нещо танцувално, нещо на което да се забавлява и да му е приятно. А в същото време си заравя главата в пясъка за всичката мизерия присъща на хората... присъща и на самия него.

[defender]

ти май си приел мазохистичните си отклонения за реалност и заклеймяваш всеки вид щастие като някаква илюзия - просто супер...............

гадното е реалността, а щастливите хора живеят в илюзия ..................... колко готино така човек може да оправдава пред себе си неспособността си.

[Doom_Stalker]

ти май си приел мазохистичните си отклонения за реалност и заклеймяваш всеки вид щастие като някаква илюзия - просто супер...............

гадното е реалността, а щастливите хора живеят в илюзия ..................... колко готино така човек може да оправдава пред себе си неспособността си.

Ахаха, каква неспособност бе чиляк Неспособност за какво? Според мен е точно обратното, реалността ти дава свободата да правиш каквото си искаш. Защото реалността е неопределена, една безкрайна загадка. А когато от свръх егоизъм търсиш доброто и щастието, поставяш света в рамките на собствените си нужди и ставаш сляп за останалото. Тези които търсят щастието са роби. Защото щастието е само един мит, самото щастие се състои в мечтанието за добро и хубаво бъдеще. Тук не става дума за щастие, защото никой не го е постигнал, но всеки го търси. Тук става дума за самото търсене, за методите по които уж трябва да се постигне щастието. В крайна сметка, тези които го търсят са обречени никога да не го намерят. Защото търсенето на щастие идва именно от липсата на такова. Затова и се поддържа този "въображаем прозорец" на щастие в бъдещето, това вечно търсене на щастие - това е една своеобразна форма на бягство от реалността. А реалността е сега и тук, в този момент. Всичкото друго е илюзия и бягство на ума. Поставянето на "щастливото бъдеще" като основен мотив за живот "определя" и "рамкира" живота на индивида според това търсене, поставя всичко около себе си в границите на своето егоистично търсене (стремеж към запълване).А стремежа към запълване идва точно от някаква неспособност, от някаква подсъзнателна липса. Точно това се корени в основата на всяка мечта, изживяване и търсене на нещо в живота.И всичко това е най-общо определено като Комплекси и Компенсации. Комплексът се развива от някаква неспособност(недъг) или липса, а пък компенсацията е "влизане в образ" който да запълва и покрива тази неспособност и липса. Затова е цялото търсене на щастие - то идва като компенсация на грозната (за човека) действителност. А пък самите методи към "щастието" са изцяло подчинени на общото благо и колектива. Това е защото самия стремеж към щастие е породен именно от групово-създадения АЗ(Его).

[defender]

^
ами добре, аз говорех за друго, говорех за това, че не може да се изкарваш, че всеки човек изпитващ щастие живее в илюзия.

[Doom_Stalker]

^
ами добре, аз говорех за друго, говорех за това, че не може да се изкарваш, че всеки човек изпитващ щастие живее в илюзия.

Щастието е мит, реален е само стремежа към него, или влизането в образ на щастие. Точно както доброто и злото, щастието и нещастието са две напълно условни категории. Ако дадеш на един нормален човек чаша вода - той няма да се радва, но ако я дадеш на едно жадно африканче - то ще подскача от радост и щастие. Това е защото "методът" по който "митът за щастието" трябва да се осъществи е различен в различните култури. Също както и злото в една култура е добро в друга. Така и щастието за едни е нещастие за други - следователно щастието съществува само като мит и условен "път" на удовлетворение, който ЦЕЛИ ДА ЗАПЪЛВА различни потребности и нужди (липси). Затова и щастието е просто компенсация, един илюзорен образ който да удовлетворява и запълва нуждите на индивида.

[RagioL]

Напротив щастието не е мит узнавам го всеки път, когато разбия нещо.

[Doom_Stalker]

Напротив щастието не е мит узнавам го всеки път, когато разбия нещо.

Особенно ако е главата на дефендър

[defender]

^
^
^
щастието е състояние на духа, когато човек е в правилно устроение на духа, изобщо няма значение дали някои ще му даде чаша вода или няма да му даде или каквото и да е.

също и това, че различните хора имат различни критерии за щастие не означава, че то не съществува.

[Doom_Stalker]

^
^
^
щастието е състояние на духа, когато човек е в правилно устроение на духа, изобщо няма значение дали някои ще му даде чаша вода или няма да му даде или каквото и да е.

също и това, че различните хора имат различни критерии за щастие не означава, че то не съществува.

Не, това за което говориш ти е християнската концепция за щастие(духовна завършеност). Но тези правилни състояния на духа, където няма значение какво ще получиш, са прекопирани от други философии. И хората които следват разни учители, Иисуси, Мохамеди и т.н. никога няма да бъдат като тях. Те ще си останат само образи и подобия. Завършеността не се постига чрез определени методи и схеми на изпълнение заложени в някоя религия. Не се постига чрез правилно "устроение" на духа според някакъв модел, път, начин, метод, който да доведе до бленуваната завършеност и щастие. Точно обратното. Не става с пости и молитви - така се създава само образ и подражание на завършеност и щастие. Но това е само илюзия - компенсация. И това че следваш религия, която уж предлага щастие и завършеност, не значи че си щастлив.

Именно чрез разрушаването на представите за добро и зло, щастието и нещастието губят смисъла си. А не - ще следвам еди-какво си, ще правя еди-какво си, това и това ще е добро и аз ще съм правилно устроен и завършен... не става така.

Друг е въпросът, че щастието според повечето хора изобщо не се изразява в завършеност, поне не духовна. Но това е друга тема. Всъщност няма значение дали е материална или духовна - щом има стремеж към завършеност, това е ясен признак че човека не е завършен. Или ако търси щастие, то значи не е щастлив.

А щастието, разглеждано като правилно състояние на духа и завършеност, според мен изобщо не е щастие. Защото при такова състояние на духа, такива понятия като щастие и нещастие губят смисъла си. Доброто и злото също.

[Incadeptus]

Самото мислене,че контролираш живота си е мит,а и това,че имаш такъв

[Doom_Stalker]

Самото мислене,че контролираш живота си е мит,а и това,че имаш такъв

Не можеш да контролираш живота...., можеш да контролираш само отношението и реакциите си към това, което живота ти поднася.

[defender]

^
не може да контролира живота си, но Бог освобождава вярващият човек от тираничното влияние на света и прави човека свободен защото му дава право на избор, и от там вече човек може да контролира този избор.

тук говоря за вярващите, а за атеистите няма да говора, те са загубена кауза. Атеистите са роби, които дявола по невероятен начин ги залъгва, че са свободни - нещо като филма Матрицата - там всички хора бяха роби на машините, но машините бяха създали изкуствена виртуален свят, в които хората си мислеха, че са свободни.

[Doom_Stalker]

^
не може да контролира живота си, но Бог освобождава вярващият човек от тираничното влияние на света и прави човека свободен защото му дава право на избор, и от там вече човек може да контролира този избор.

И какъв избор ти дава Господ? Да се молиш всеки ден, да постиш, да правиш каквото църквата ти каже, да мислиш както църквата ти каже? Или в противен случай - заплаха че отиваш в ада. Аз не виждам никакъв избор. За да си християнин трябва да вярваш и следваш християнските принципи, които са строго определени. А в определеността няма никакъв избор.

inb4 Господ ти дава избор между доброто и злото...

[npp]

как върви човешкото съревнование("human race")?!

всъщност предназначението на вярата е да бъде средство(-то) за осигуряване на пълен живот за всички човеци до краят на вечността, но това не означава че на някой от човеците е забранено да Вярва в истинските Бог и Исус сродед Техните правила, които са единствените съвършено святи(правилни), обаче окултизма и сатанизма също са проява на вяра, само че погрешна

[mortor]

^
^
^
щастието е състояние на духа, когато човек е в правилно устроение на духа, изобщо няма значение дали някои ще му даде чаша вода или няма да му даде или каквото и да е.

също и това, че различните хора имат различни критерии за щастие не означава, че то не съществува.

Това беше сарказъм,нали?

[ScarlettS]

Не можеш да контролираш живота...., можеш да контролираш само отношението и реакциите си към това, което живота ти поднася.

Контролът предполага ли свобода? Отношението и реакциите, точно толкова, колкото и животът (събитията) са продукт на определени фактори, не на човешката "воля". Не виждам в какво отношение може да ги разграничиш.

[Doom_Stalker]

Контролът предполага ли свобода? Отношението и реакциите, точно толкова, колкото и животът (събитията) са продукт на определени фактори, не на човешката "воля". Не виждам в какво отношение може да ги разграничиш.

За да бъда напълно честен и аз си мислех така... Но тогава се яви друга променлива в уравнението - съзнание. Умът и всичките му оценки, отношения, реакции, пресмятания, и т.н., създават емоционална връзка (стимул-реакция) с житейските проблеми - именно умът ограничава свободата. И всеки който е подвластен на умът си става жертва на обстоятелствата - той не ги осъзнава и оттам променя, той просто им реагира. ОСЪЗНАВАНЕТО на реакциите, заучените модели на умът, всичките шаблони и матрици в мозъка - ето това дава свобода... и известен контрол над обстоятелствата, или поне контрол над реагирането на тези обстоятелства. Защото обстоятелствата сами по себе си нищо не значат, важното е как индивида се вписва в цялата тази работа - как се идентифицира с всичко това. Пример - физическата болка сама по себе си нищо не значи, тя е просто импулс, но когато индивида се идентифицира с нея, тя преминава в психичното явление страдание. Физическото "удоволствие" преминава в психичното "удовлетворение". Всичкото минава през концепцията на АЗ-ът и оттам се заучава и става модел в мозъка. Тези психични процеси и идентификации контролират и ограничават човека ... защото той съществува чрез тях, определя се чрез тях и на тях е подвластен. Когато човек спре да се идентифицира с тези неща, а започне съзнателно да ги наблюдава и изучава, то той вече не е подвластен на умът и неговите особености. Така че съзнанието (присъствието) е ключът към откъсването от всичките тези матрични модели в мозъка. А матричните модели се съставят от обстоятелствата, но са ограничаващи само за несъзнателния човек. А за съзнаващия, не е така. Съзнанието дава контрол. Не над обстоятелствата, а над себе си - не като реагиращ, а съзнаващ човек.

ПП: Естествено, причините за едно "израстване" и съзнателен подход към себе си и света, също също са предшествани от някакви други събития, които са довели до промяна в съзнанието. Така че причинно-следствената връзка се запазва. И една промяна в поведение и мислене също е резултат от предишни събития. Но вече в по-общ смисъл, а не като матрица и модел в мозъка.

[ScarlettS]

Това ''осъзнаване'' също е плод на определени предпоставки и то е просто различен поглед, различна реакция равнопоставена на другите спрямо заобикалящия свят. Това бездействие и отказ от самоидентификация представляват един възможен начин да реагираш и са подчинени на същите закони на причинно-следствената връзка. Това, че отказваш да се повлияеш на импулс не те прави свободен, защото ти си реагирал така в следствие на независещи от теб фактори.

Цялата ти същност не е твоя заслуга или избор и само защото даден възглед е човешки в контекста на познатото ни човешко развитие, то той автоматично е обречен да не може да бъде свободен. Тоест дори да научиш как мозъкът ти е склонен да реагира в дадена ситуация и да решиш да не се поддаваш на въпросния импулс, това цялото действие също е част от заложените в съзнанието ти реакции и също е "програмирано''. Повечето хора не са подложени на предпоставките, водещи до този вид реакция, затова ти се струва, че тя преодолява матричните модели, а не е просто поредният такъв.

Сега видях редактираното, така че може просто да игнорираш началото на поста ми.

[Doom_Stalker]

Цялата ти същност не е твоя заслуга или избор и само защото даден възглед е човешки в контекста на познатото ни човешко развитие, то той автоматично е обречен да не може да бъде свободен. Тоест дори да научиш как мозъкът ти е склонен да реагира в дадена ситуация и да решиш да не се поддаваш на въпросния импулс, това цялото действие също е част от заложените в съзнанието ти реакции и също е "програмирано''. Повечето хора не са подложени на предпоставките, водещи до този вид реакция, затова ти се струва, че тя преодолява матричните модели, а не е просто поредният такъв.

Да, няма нищо човешко и дело на свободната воля. Но съзнанието не е нещо делимо, определено и попадащо в някакви граници, така че то не може да се разглежда като продукт на някаква закономерност в мозъка. То е като нищото, като празното пространство... не можеш да му сложиш етикет, да го разделиш и да му направиш характеристика. Решението да не се поддаваш на някакъв установен импулс и определена реакция, не е свързано изобщо със съзнанието. Съзнанието е просто присъствие, наблюдение... то не прави никакви заключения, нито пък установява път и начин за постигане на нещо - това го прави ума. В съзнанието няма реакции, няма абсолютни истини, няма и защо - то просто наблюдава. Така че за заучени модели в съзнанието не можем да си говорим... то е отвъд всяко описание и разделение. Естествено тук не влагам общоприетия смисъл на съзнание като някакъв аналитичен ум. Не знам как да го опиша, трябва да го изпиташ напълно за да го разбереш. То е отвъд всяка мисъл, всяка реакция и отвъд всеки "АЗ".

[Incadeptus]

Може би е трудно да приемеш,че си незначим и всъщност нереален.

[klimatronik]

Ние сме едни невидими мушици ,които се мислят за много силни
на човек му трябва само една манджа, колиба с легло и гора

[ScarlettS]

Естествено тук не влагам общоприетия смисъл на съзнание като някакъв аналитичен ум. Не знам как да го опиша, трябва да го изпиташ напълно за да го разбереш. То е отвъд всяка мисъл, всяка реакция и отвъд всеки "АЗ".

Ами добре.. с това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" става малко трудно.

Това съзнание е нематериално, неопределено и е разграничено от физиологичните механизми на мозъка. Започвам да си мисля, че ми пробутваш душата.

[Doom_Stalker]

Ами добре.. с това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" става малко трудно.

Това съзнание е нематериално, неопределено и е разграничено от физиологичните механизми на мозъка. Започвам да си мисля, че ми пробутваш душата.

Не бих го нарекъл душа, защото с тази дума се е злоупотребявало толкова много... И повечето християни дето претендират, че има(т) душа и тя ще отиде в рая или ада... те в повечето случаи са толкова повърхностни, че в никакъв случай не можем да си говорим за душа, а за избор и свобода още по-малко. Аз по-скоро си го обяснявам като присъствие и наблюдение, тук и сега, без ограничения и етикети. Но каквото и да е това "съзнание", няма нищо общо с обичайните модели на мисълта.

А това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" наистина беше неуместно, но понеже ме мързеше да навлизам в подробности Та това е състояние на не-ум. Онзи глас в главата ти, който по принцип не спира, онзи неволен мисловен процес изведнъж изчезва.... или поне фокуса се измества в нещо по-висше. И отново всичко се връща в "нищото", откъдето и произлиза всяка мисъл и фрагментация на "вселената", откъдето произлиза всеки "Аз".

Хъх, прощавай абстрактния ми език...

Но както и да е, душа, дух, съзнание... това са само думи. Те не бива да се приемат еднозначно, защото така или иначе всеки влага различен смисъл в тях... А думата никога не може точно да опише това.... което описва. Както "картата не е територията", или "копието не е оригинала".Затова не бива да се залавяме за думите и да им даваме абсолютен характер, още повече пък да претендираме за някаква истина в тях. Те са просто условни. Също както е всяко знание, призвано да опише някакво явление. И в затова не бива да се взима на сериозно нито една мисъл, реакция, заключение, обобщение или каквото и да е като нещо истинско... още повече пък когато има субект и "личност" в уравнението, която да се залавя с думите и да се "намира" в тях. Защото субектът изкривява реалността в своите граници... и в това е смисъла на премахването на егото(субекта), така вече няма граници. Но всичко това е условно.