Предизвикателства

[fizzyg]

И аз не мога напълно :Д Все се намира нещо да ми развали режима

[koshtramba]

На мен ми беше трудно само в първите седмици. После сякаш, освобождавайки се от сладкото, организмът престава да се нуждае от него, знам ли.
Сестрата на най-добрата ми пряителка имаше рожден ден преди 2 седмици и понеже и трите сме без сладко, решихме да се поглезим с понички. НИКАКВО удоволствие не изпитах от яденето им, заклевам се! А бяха от тези най-хубавите и шоколадовите на DD.

[UNITED2]

Аз съм вече 5 (ако не броим петъка когато вечерта не издържах и изядох цяло пакетче бисквити, зажаднял за сладко) дни без сладко
Днес си направих и 30 дневно предизвикателство на тетрадка и всеки ден ще задрасквам по един ред.
Просто снощи четох, че само първите (най-много) 2 седмици е жаждата за сладко, а после нещата се нормализирали.
Да видим как ще е при мен 'щото аз отказвам и тестеното! :O

[NqkfaNikakva21]

Месец и повече от седмица съм без сладко
Не ми прави впечатление :Д

[gabi_94]

За мен да откажа сладкото е като пушач да спре цигарите - боря се жестоко! Мотивира ме факта, че и кожата ми ще е по-хубава, че ще позаслабна мъничко.. Евала на всички, които са успели да го откажат за дълъг период - вие ми давате кураж!!!

[marilyn]

Спирам цигарите аз. Трудно е, но ... няма начин.

[.Wonder]

Аз си следя темичката, но да се разпиша малко, момичета-кокичета. :3
Не знам вие как се надъхвате да тренирате, но аз лично пиша 'inspiration', 'motivation', 'thinspiration' в tumblr, когато усетя лек полъх на "не мога да стана от стола" синдром. На мен ми помага, опитайте и вие. А и забелязвам, че колкото повече тренирам, толкова повече заобичвам да го правя, след месец и нещо 30-40 минути кардио на ден (всъщност 5- 6 пъти седмично) се превърна в част от ежедневието ми.
Гладът за сладко го няма от много време и може би ключовият момент да го осъзная беше, когато разбрах, че не съм зависима от храната. Осъзнах, че тялото ми заслужава повече от сладкиши, има нужда от истинска храна. Разбира се, понякога си позволявам да хапна мъничко шоколад, торта и пр., но не съм ненаситна и го правя с удоволствие. Не в пълното лишение е ключа, а в контрола.
Пия много вода на ден и така се чувствам по-бодра и щастлива със себе си.

Това имах да кажа, също така искам да надъхам тези, които все не успяват да се преборят със сладкишите. След месец отказ и мъничко лишения ще благодарите на себе си за волята, преди да хапнете нещо сладко си припомнете чувството на вина след изяждането, а и нали знаете "A moment on your lips- forever on your hips" Това в кръга на шегата, разбира се, забраняването на нещо за постоянно не е решение, важното е да хапвате каквото и да било с желание и удовлетворение.

Сладка вечер и хубави сънища. :3


пп за трениращите http://25.media.tumblr.com/f5e3ff60d...rwexo1_500.jpg