Чувствам се притисната и много притеснена. Баща ми ненавижда моите приятели, а няма никакво основание - нито са някакви простаци, нито са лоши, нито има и малък повод да се безпокои. Случвало ми се е някой да ме търси вкъщи (приятел) и той да го напада и да ме излага пред него, а после да ми се кара. Обезпокоена съм от факта, че винаги е възможно някой да ме потърси и ако баща ми е у нас става опасно. Ако кажа на приятелите си да не ме търсят ще изглеждам смешно. И пак казвам баща ми няма ни най-малък повод аз притеснение, нито аз му давам такъв. Какво да правя?