Почти прочетох "Портретът на Дориан Грей" и не останах очарована. Явно на Уайлд му се удава да пише разкази, защото повечето му са ми сред любимите.. за разлика от книгата, която ме остави неприятно изненадана.
Лорд Хенри ми беше безкрайно противен с глупавите си философстваници, част от които бяха пълни глупости. Ненужни и отегчителни описания, твърде бавно развитие. Единствено в последни стотина страници стана що-годе интересно, язък за замисъла на историята.
Филма ми хареса много повече.