Тяло от книги. Не от клетки.

[Christinna]

Прочетох "Копелето на Истанбул". Не ми хареса толкова, колкото "Чест", но е една от книгите, които оставят по нещо от себе си в теб и беше със също толкова неочакван край, което ми хареса. Не е за изпускане.

Понеже винаги си записвам цитатите, които най - са ми харесали, ето малко и от тази:


"Ако книгите бяха потенциално вредни, още по-опасни бяха романите. Пътят на художествената литература лесно можеше да те отклони към вселена от измислици, където всичко бе мъгляво, донкихотовско и подвластно на изненадите като безлунна нощ в пустинята. Още преди да си се усетил, можеш да се увлечеш така, че да загубиш връзка с действителността - тази неоспорима и сурова истина, от която никое малцинство не бива да се отклонява много, за да не остане без защита, когато вятърът смени посоката си и настъпят тежки времена. Още по-лошо е да проявиш наивността да мислиш, че няма да настъпят тежки времена - те идват задължително. Ако си принуден да си реалист в живота, въображението е опасно увличаща магия, а думите могат да са отрова за тези, орисани на вечно мълчание."

"От време на време си мечтае да има любовник. Иска любов, която да я погълне напълно, толкова пълно, че да обхване и многобройните й тревоги, особнячествата и отклоненията й. Любим, който да обожава всичко в нея. Тя не иска любов, която да е добра с добрите и страни, но да отхвърля тъмната и същност. Има нужда от човек, който да бъде с нея и в добро, и в зло, и в здравомислие, и в лудост. Сигурно заради това на ненормалните им е трудно да се срещат с някого - мисли си тя, - не защото им хлопа дъската, а защото е трудно да намериш някого, готов да се среща с толкова много хора в един човек."

"Не мога да променя посоката на вятъра, но мога да наглася платната така, че винаги да достигам целта."