
Първоначално написано от
DoctorSatan666
Веднъж достигнах до едно много фундаментално заключение. Че човека в своята природа е създание което решава проблеми. Замисли се, цялата човешка цивилизация се осланя на проблемите и тяхното решение. Появават се нови проблеми, после нови решения. От началото на човечеството, досега. Всъщност първата форма на интелект и цивилизация не е ли бил проблема и неговото решение? Човекът като цяло се крепи на проблемите. Какво би станало ако нямаше никакви проблеми? Не веднъж историята е показала че хората при липса на проблеми, си създават такива, само за да могат да се чувстват функциониращи. Цялата социална психология е базирана на проблемите и естествено успехите от тяхното решения. Изчезне ли това, целия фундамент на човешкото битие би се сгромолясал. Не знам защо би искал някой да реши всичките проблеми на света. Тогава каква ще бъде твоята роля? Срещу какво ще плюеш, срещу какво ще се бориш, за какво спасение ще говориш, ако няма от какво да спасяваш? Ето че и твоите идеи се борят именно срещу онова, от което самите те произлизат... Бориш се срещу собственото си начало... това е един голям парадокс за всеки идеалист - едно вечно въртене в кръг.
Човека не може да реши всички проблеми докрай, а и не му се налага. Така той би изгубил най-ценното си - да се вживява в ролята на "разрешител" на тези проблеми.