Една невъзможна и несподелена любов

[greenblood]

Ето я и моята история. Всичко става преди цели 6 години. Една съботна вечер решихме с приятели да се позабавляваме като отидем на дискотека. И така пийвахме си танцувахме си всичко беше нормално. Докато бутилките ни с алкохол който си бяхме поръчали с приятелчетата ни не свършиха. И така аз реших да отида до бара за да поръчам още алкохол. И точно тогава се случи. Докато се връщах от бара погледнах към входа на дискотеката от там влезна най прекрасната жена с най очарователна усмивка която съм виждал някога. За мен беше тя беше като един красивия ангел. В същия момент като е видях си казах. ДА! Това е момичето на живота ми трябва да е моя. Това си беше любов от пръв поглед. След като се върнах на масата на приятелите ми. Започнах да разпитвам за нея. Оказа се че е близка приятелка на един от познатите ми с които бяхме на масата. Той ми каза нейното и име и всичко което ме интересуваше за нея. В последствие разбрах че същия този мой приятел харесвал това същото момиче от много малък. Аз обаче същата вечер доста се по изложих. Поотпуснах се малко повечко и доста се понапих. Някои неща ми се губиха на другия ден. Като това че съм се обяснявал в любов на това момиче и съм е целунал без позволение. Но тя не приела това което съм и говорил на сериозно и малко се отвратила от това че съм е целунал без нейно позволение. И така от този ден нататък живота ми се преобърна. Обладан съм от нея и до ден днешен не мога да е забравя. След това доста често почнах да ходя на същата дискотека която ходи и тя. Запознах се с много нейни приятели с които излизахме на кафе и тя беше доста често там с нас. Така малко по малко започвахме да ставаме приятели с нея. Излизали сме няколко пъти на разходки и кафе но аз нищо не бях и споделял за чувствата си към нея. Пращах и любовни SMS но анонимно бях и блокирал картата. Дни и месеци се измъчвах с това. Страх ме беше да не ме отреже ако бях и споделил какво чувствам към нея. През този период си мислих че имам шанс да тръгна с нея и от една нейна приятелка знаех че мнението и за мен е че съм симпатичен и забавен. Но после разбрах че тя харесва адски много едно друго момче. След като го разбрах това си казах че шансовете с нея ми намаляват. Но аз съм човек който не се отказва така лесно се бори до край. Започнах да правя доста простотии които на нея не и се харесаха а и аз много съжалявам за тях. Като например да викам по центъра с пълен глас пиян в 2 вечерта че е обичам. А това момче което тя харесваше много започна да идва в дискотеката. На два пъти направих бой с него и неговата компания. Тя ме намрази заради това. Пита ме защо го правиш? Аз и казах щото е наркоман и не е достоен за теб а и ти постоянно плачеш за него. Аз не исках да е виждам тъжна и разплакана. А той в действително си беше наркоман. Маи си беше и циганин но за това не съм сигурен. Но тя въпреки всичко си го харесваше такъв какъвто е. А мен мира неми даваше че тя може да ходи с този наркоман а не с мен. Два месеца не ми говореше не искаше да ме вижда. Но най близкия и приятел който беше и мой приятел ни помири. И се оправихме. Доста мой приятели ме виждаха че се измъчвам с това момиче. И ми казваха да и споделя чувствата си. Така и направих накрая се престраших. Бяхме пак така излезли на дискотека. Казах на една от приятелките и да и каже да излезе вънка да поговорим. Споделих и че адски много ми харесва че за мен е най красивата и искам да съм с нея. Но тя ме отряза каза ми че не иска да сме заедно и че харесвала това другото момче с което направихме боя. След тези нейни думи бях съсипан. Другата простотия която направих след това. Е като на една нова година пак си позволих да е целуна без предупреждение. Този път тя много се вбеси и тогава чашата и преля и ме намрази много. В последствие пак се оправихме благодарение на моя приятел. Но тя ми каза да не и се бъркам в връзките. Аз се съгласих но не си спазих обещанието. Защото просто не мога да бъда приятел с нея искам нещо повече от това. Приятелите ми казваха остави я има толкова много други момичета. НО аз не не мога да е забравя. За мене няма друга. Излизал съм с други но просто не ме привличат. Нямам тръпка към никоя друга. А моята си любов като е видя и сърцето ми започва да бие лудо. От доста време не съм е виждал. Тя е безразлична към мен. Но не спирам да и гледам фейсбук профила и. Както не спирам и да се интересувам за нещата които се случват с нея. До колкото знам си има в момента приятел. Надявам се той да е прави щастлива. Но се чудя на себе си. Наред ли съм аз изобщо? Как може да пропилея цели 8 години от живота си просто така? И то в една невъзможна и несподелена любов. А колко безсънни нощи съм имал в мисли за нея и гледане нейни снимки. И след всичко това нормално ли е да е обичам още а тя грам да не се интересува от мен? Някак не мога да загърбя миналото и да продължа напред. Просто не знам какво да правя? А нещото което искам е просто да съм с нея до края на дните си.