Ами ето как седят нещата с приятеля ми. Аз се държа наистина ужасно, виждам го, но не мога да спра.. когато не съм на кеф си го изкарвам на него, когато той направи нещо което не ми харесва се цупя, винаги му казвам какво става, но знам, че му е гадно от това мое държание.. била съм на негово място. Просто бившият ми приятел ме въртя година и половина на малкия си пръст, не ми вярваше, че го обичам, постоянно ми натякваше, че му изневерявам, а в същото време той ходеше с поне още 3 момичета.. лъжеше за страшно дребни неща. Сега аз също не вярвам на приятелят ми за чувствата му към мен (той е единственото момче с което съм ходила от две години насам, след като се разделих с бившият) не, че не му вярвам просто искам постоянно да ми го доказва, ако може всяка една секунда, за да съм напълно сигурна. Знам, че грешката е в мен и полагам огромни усилия да променя държанието си, защото накрая ще бъда и без него. Имам чувства към него, както и той към мен иначе не би ми прощавал вече толкова пъти.

А причината поради която не му споделям това е следната:Едно от тези момчета (които уж ми бяха най-добри приятели) имаше гадже, което постоянно му споделяше за проблемите с майка й. След което той казваше на нас "оф писна ми от това оплакване, аз не мога да и помогна по никакъв начин, само ми скапва настроението" и всякакви такива неща. Те си живеят в един розов свят, хората около тях винаги трябва да са щастливи и без никакви проблеми. Не искат да се "натоварват" излишно-разбираемо. Та страх ме е, че приятелят ми също ще реагира така и освен непрестанното ми цупене ще започне да се ядосва и за това (възможно е и да не го направи не знам).

Всичко е толкова объркано и изглежда като някакъв сериал, но не знам към кого да се обърна, не знам как да реагирам на всичко това.