Здравейте. Пиша ви,защото съм много тъжна. По принцип не се засягам много от такива неща, но сега ми дойде в повече. Живея на пансион със сестра ми близначка и още две момичета. С другите 2 момичета сме добри приятелки, разбираме се,споделяме си и знаем почти всичко една за друга. Имам ги за много близки, но едно нещо ме дразни. Аз винаги деля всичко с тях, давам им от своята храна, давам им пари, позволявам им да ползват моите неща.. А аз като поискам нещо от тях, колкото и рядко да го правя, постоянно се стискат. Примерно искам малко сирене.. "Добре, ама малко, щото после и аз ще ям.". Аз търпя, търпя.. Даже за коледната ваканция се бяхме разбрали да си купим подаръци, аз разбира се, не ги забравих, вземах им, ама аз още си чакам подаръка. Нооо, онзи ден излизам сутринта с двете момичета, и през цялото време ми се смеят на кусурите, че съм вървяла бързо, че съм заблеяна, че не ги чувам и т.н.. И се ядосах и им се развиках. Вечерта двете са ми намръщени, едва ми говорят. И на мен ми трябваше преса за коса и попитах дали ще ми даде едното момиче и то ми отказа. Добре, може ли аз всичко да им давам, а веднъж като поискам нещо, колкото и да съм и викала, защо не ми даде? Аз свикнах да не ми връщат парите, да не ме питат, когато нещо им трябва, а направо да си го взимат, забравих за шибаните коледни подаръци... Не са ли нагли и неблагодарни...... Даже не си говорим в момента. Мамка му, това ли заслужавам ?