Как да убедя нашите да ми вземат куче?

[Tommo :3]

Мисля, че заглавието обяснява всичко...

[Amore-Mio*]

Като за начало бъди наясно със себе си дали си готова да поемеш отговорност за грижите: храна, разходки, игри. Не е лесно, колкото изглежда.

След това седни и поговори с тях. Докажи им се като отговорна и сериозна в това отношение. Ако решат, че може да поемеш/те такава отговорност - всичко е 6, ако не - каквото и да направиш, няма да ги накараш.

[minzz]

Трябва да си на ясно, че кучето не е играчка, която като ти купят да ти е само за игри и като ти омръзне да го зарежеш. Изключително много грижи и любов трябва да получава едно куче. Трябва да му изградиш навици, това се прави докато кучето е още малко, в противен случай няма да постигнеш нищо. А докато е малко кучето му трябват двойно повече грижи. Това ще рече, че сутрин трябва да го храниш и докато е малко да го научиш да си върши работата или на балкона или в банята. На обед също трябва да му се дава да яде, то все пак е бебе. Трябва да очакваш по всяко време, че му се ходи до тоалетна, за тях няма памперси. Вечер също трябва да го храниш, но не късно, до към 19ч трябва да си го нахранила. Полезно е да му даваш плодове. Никакво сладко. Трябва да му се дават калции, да се ваксинира още при самото взимане и да се води на определената от ветеринаря дата за ваксина. Трябва да му се намери кътче, което ще е за него. Ако искаш куче с дълъг косъм или пухкаво е хубаво да го водиш на фризьор.
Не си мисли, че е много лесно отглеждането на куче. Ще дойде момент, в който ще ти е досадно непрекъснато да го извеждаш и т.н ,но щом веднъж го вземеш трябва да знаеш,че ти си тази,която му се явява като майка.


А относно родителите ти, говори с тях. Обсъдете всички възможни варианти. Кой ще полага най-много грижи за него, ако това си ти като порастнеш ще си по-заета и ще се налага друг да се грижи за него, а родителите ти имат ли това време? Трябва да им докажеш,че си отговорна, и че наистина ще се грижиш за животното. Но първо ти сама седни и помисли дали ще се справиш с тази отговорност,защото пак и казвам не е лесно. И ти го казвам от опит, защото от 19години имам куче. Проговорила съм с куче до мен, проходила съм с куче и до ден днешен имам куче. Трябва да си на ясно също, че когато свикнеш с кучето, и когато го загубиш... болката е жестока.

[SlowDownBaby]

Мinzz каза всичко според мен. Аз също се инатях за куче изключително дълго време,но сега когато поотраснах,разбирам,че родителите ми са били прави за това,че не са позволили.Те също искаха кученце,но бяха твърди в отговора си.Просто няма как да имаме куче.Те по цял ден са на работа,аз тогава бях на училище,сега университет и все не съм си в града,и просто няма кой да се грижи за него.Ако родителите ти работят по цял ден,и ти учиш,забрави.Трудно е според мен,а както казаха по горе,това не е играчка само да го гушкаш и толкова.Изискват се много грижи.Аз цял живот съм расла с котки.И те дават много любов )

[sonda]

При мен проблемът беше, че майка ми се притесняваше, че може да му се случи нещо, а се привързва много към животните, но успях да я убедя, че ще се грижа добре за него, че няма да я ангажирам и т.н. Говори с вашите в тази посока, покажи им, че ще бъдеш отговорна спрямо домашния си любимец и мисля, че няма да ти откажат. Аз вече си имам от около година и нещо едно прекрасно кученце и се радвам, че успях да ги убедя

[WLBrown]

Докажи им,че си отговорен/а

[SHPAIdURmeN]

Прочети всички мнения, които са написани, досега. И си задай отново въпросите поставени в горните коментари.

Дали все пак си готова и отговорна достатъчно да се грижиш за животното ?
Разполагате ли с достатъчно пари за да можеш спокойно да го храниш, да го заведеш на ветеринар за инжекциите против.... ?