Отговор в тема
Попринцип мога да се справям с проблемите ми макар и с помощта на приятели или нашите,но този път не е така.Тази година решава бъдещето ми (7-ми клас) а аз нищо не правя по въпроса.До преди 1 седмица закъснявах за абсолютно всеки час и имам дори наказание за отсъствия,но това не ме спря,карам се с нашите за това доста често,не уча,получавам двойка,а дори не ме интересува просто не го приемам сериозно.Не знам какво да правя ... Всички ми казват,че трябва да се спра и да уча за матурите и аз се съгласявам и още след 2-рия ден пак всичко се повтаря.Благодаря ви предварително
Kato se naloji sama da si azkarvash parite nqma da ti e bezinteresno
Ами глезена си. Често се случва на тези години. Ако имаш някоя приятелка сервитьорка, помоли я да те вземе за един ден с нея на работа. Като изкараш 12 часа на крак ще видиш колко бързо ще ти дойде акъла в главата.
Всъщност знам какво е да си на работа.Преди 1 година майката на една приятелка се разболя и беше наистина сериозно и прати мен и дъщеря и на пазара да продаваме цветя наистина е много трудно.Знам,че от това зависи бъдещето ми и в началото на 7-ми клас нашите ме наказаха без телефон,лаптоп и без да излизам за това,че не уча и смятам,че не съм чак толкова глезена или поне не го осъзнавам.Просто искам да докажа на нашите,че съм достатъчно отговорна и мога да се справя с това и сама,но нещо не ми се получава.
А как да докажеш нещо, което не притежаваш, поне не и през този период?
Разглезена си. И с нищо не си наясно - нито със себе си, нито с чувствата си, нито с бъдещето си. А не трябва да е така. И колкото теми да пуснеш - единствено ти можеш да си помогнеш. Ако сама не се накараш и не проявиш желание относно това - никой не може да го направи.
Споко, и аз бях на твойто положение. Ако искаш да учиш ще учиш, където и да влезеш. И аз не си давах хич зор в 7ми клас, но влязох в доста прилично училище, от което нямам оплаквания. Дай Боже, след месец и половина даже ще завършаНе бой се ще вземеш мини матурите и до 10ти най-късно 11ти клас вече ще си ок, този период ще отмине и ще мислиш много по-зряло и по-сериозно за бъдещето си.
Преувеличено. Като бях колкото теб, ми се струваше краят на света с тия изпити, ама нищо не е толкова фатално, колкото сега си мислиш. (С разликата, че аз винаги съм била супер сериозна и отговорна във всяко отношение, а ти очевидно не си.) Както преди мен казаха- ако искаш да учиш, ще учиш и ще успееш, в което и училище влезеш.Първоначално написано от WLBrown
Разглезена си и то НЕ малко : "нашите ме наказаха без телефон,лаптоп и без да излизам за това,че не уча" ?!?!?! Някои на твоята възраст, че и по-големи, нямат и може би никога няма да могат да си позволят да имат тези неща. Оцени това, което имаш, бъди благодарна на родителите си за всичко, което ти осигуряват и се постарай да докажеш, че си отговорна. В случая най-лесното е, да започнеш да учиш и от сега "да работиш за бъдещето си".
Последно редактирано от tonssy : 03-27-2013 на 14:49
Животът е такъв какъвто си го направиш!
Така ,че ти решаваш какво да правиш.Ние по никакъв начин не можем да ти помогнем.Не можем да ти изкараме оценките.
Ти си изпуснала вече годишните,поне се стегни за матурите.
Наистина искам!!!Знам,че ще успея,защото и в 4-ти клас беше същото положението,но тогава не беше толкова важно.Единственото което ме успокоява,а не трябва е че 80% от класа ми и те са така смисъл дори отличниците,които всички учители обичаха сега не са такива.БЛАГОДАРНА СЪМ за всичко което имам и не е толкова много,защото лаптопа ми беше на брат ми а телефона ми не е кои знае какво,но съм благодарна и съм доказала на нашите,че съм благодарна за тези неща,защото ако не бяха те аз никога нямаше да имам нищо от това което имам.Наясно съм с това което искам,но проблема е там,че не съм достатъчно амбицирана за да го постигна.Надявам се всичко това просто да е от някаква паника и всичко да мине както трябва на матурите
Това за съучениците ти не трябва да те успокоява, защото, нали знаеш, че не всички са такива ? Има ги и тези, които се трудят и учат, за да постигнат желаните резултати.
Стягай се тогава. От теб зависи.
Защо гледаш другите?
В 7 клас като бях първия срок всички бяха някфи отличници.А аз с 5-ца.
Ядосах се и се стегнах.Всички получаваха 4-ки ,а аз 6-ци.
Когато имаш воля и постоянство всичко се постига.
Айде стига си стояла в форума,а отивай да учиш.
Ако смяташ, че за три месеца можеш от несериозен човек да станеш сериозно и отговорно момиче - трудно ще стане. От друга страна, имаш ги тези три месеца - немалко време да се подготвиш прилично за изпит по предмет. Пък и резултатът от него ще ти покаже колко и какво си пропуснала и струва ли си да подновяваш намеренията си в тази посока. Можеш да се пробваш да ги изтърпиш все толкова - по стария си начин всеки път можеш да си тръгнеш.
Сядай и учи. Страшно несериозна си, тоест имаш да:
Научиш към 30-40 урока (взети до сега, предполагам сте там някъде) по история, география, биология, физика, химия, както и да се подготвяш за часовете и непрекъснато да си преговаряш стария материал, защото в последните дни ще стане страшно. Това, за да имаш хубава оценка по природните и обществените науки.
Почвай с английския. Ужас.
Малии, има и математика.
И български.
С математиката като гледам не сте дружки, поне научи основните неща и задачи от всеки дял. По БЕЛ изреченията си ги изпуснала, а те са ти 1/2 от материала... Поне знаеш ли до къде сте по литература?
Имаш априлска ваканция, която трябва да използваш. Ма твой си избор, няма аз да съм с бал 15.
бахти олигофренския клас
Единственото нормално мнение в тази тема. Отчасти и първото на tonssy. Хора, не се впрягайте толкова. Ако си мислите, че от това зависи животът ви, то вие сте в жестока заблуда. Ще минат няколко годинки и като нищо приоритетите Ви ще се обърнат не на 180, а на 360 градуса. Което, разбира се, е съвсем нормално. Не сте виновни Вие, че живеете в държава, в която цари хаос в образованието (а и не само в него!). Няма как на ниво 7 клас от Вас да се очаква да направите Вашия "съдбоносен избор", посредством който ще решите бъдещето си. Има време, и то много. Не слушайте другите, а мислете - изберете да учите нещо, което ви е приятно и/или ви е по силите. Когато му дойде времето, ще решавате бъдещето си.Споко, и аз бях на твойто положение. Ако искаш да учиш ще учиш, където и да влезеш. И аз не си давах хич зор в 7ми клас, но влязох в доста прилично училище, от което нямам оплаквания. Дай Боже, след месец и половина даже ще завърша
Димитре, нали знаеш, че ако ти си с бал 33, а тя с бал 23 (хипотетично), шансът да попаднете в един клас е горе-долу 50/50? Нали знаеш, че всяка година свободните места са по-голям брой от кандидастващите ученици? Това като факт не може и не трябва да е крепител за никого, но все пак си е бонус. Успокой се и не бъди толкова апокалиптичен.
Моята с влизането в хубава гимназия е лесна. Против съм това някои умопомрачителни родители да мъчат децата си с частни уроци, че и да ги карат да ходят в събота... Ужас. Наясно съм, че ако си учиш, можеш да успееш навсякъде. Да, ама диплома 6.00 от селско СОУ е едно нищо в сравнение с такава от СМГ. Гледам да попадна на място сред себеподобни (колкото и нарцистично да прозвучи), но явно няма да я бъде. Критериите са толкова занижени, а и това с бала е толкова тъпо измислено (помислете), че много умни и кадърни деца се озовават сред простаци с перспектива в живота хоросанообработка. Нека познаем в какви се превръщат.
И аз съм така ама...
И в 12 клас са така, маце, не бой се!
Изпитите и матурите няма да ти решат живота. Ма навика да учиш може да го промени към доста по-добро, така че имаш чудесната възможност да си го възпиташ. Не се напрягай толкова. Просто си наложи всеки ден по 30-на минути да четеш. Но качествено.
Ето няколко мои номера, с които можеш да си улесниш ученето и да си го направиш по-приятно.
1. Не е нужно да си жертваш забавлението, за да учиш. Тоест, не си жертвай 30-те минути навън с приятелки, за да четеш 30 минути. Ами спести 5 минути от по-бързо къпане, 10 минути от по-бързо ядене, 10 минути от по-бързо чистене и т.н.
2. Отдели си 2 дена. През тия два дена седни да четеш по 10 часа на ден. Само за два дена, ще изтърпиш (макар и много трудно, но си докажи на себе си, че можеш). След тия два дена, половин-един час на ден ще ти се струва детска играчка.
3. Колкото повече научаваш, толкова по-приятно ти става. Трудното е в началото само, докато хванеш някаква основа.
4. Много държах да оставям впечатление у останалите, че съм умен. Като си разказвах уроците, си представях, че обяснявам на някой връстник и се стараех да е по-максимално най-увлекателния и неангажиращ начин, така че да ми се изкефят колко схващам материала. Уроците по история си представях, че ги разказвам, сякаш съм сценарист на филм. По английски си измислях мои изречения за примери, които да са абсолютно идиотски. По информатика и математика не си кръщавах променливите/неизвестните с х и у, а куче, ябълка, електроцентрала и подобни тъпотии. Ма работеше, беше ми забавно.
5. Като прочетеш някакво количество материал и ти писне, си вземи голяма почивка. Четеш две точки от урока, опъваш се на леглото за 5 минути да помислиш върху прочетеното, след това си пускаш някъв филм/излизаш на кафе. След 2 часа знаеш само 1 точка от урока например, ма я знаеш много добре, щото е успяла да ти улегне в главата.
6. Винаги почвай с любимите си предмети. Така ти идва настроението, а накрая за тъпите събираш малко сили и ги минаваш и тях.
7. Не се ограничавай до тва, което пише в учебниците. Ако ти е скучно турското робство, третото българско царство или българската история въобще, прочети нещо за викингите примерно. Прочети нещо за персийците, за римляните, за Втората световна или пък за Кенеди. Квото ти е интересно. Като четеш някви други работи, рано или късно развиваш интерес към предмета като цяло и си казваш, абе искам да знам И за това, и тогава ще се изкефиш, че вкъщи си имаш учебник по история, и можеш най-накрая да научиш и нещата в него. Голяма работа, че си си прочела урока 2 седмици по-късно, важното е, че го знаеш.
8. Ползвай си ината, всички го имаме. Напук на себе си научи най-трудните ти предмети. Ебати някви числа да не можеш да разбереш, а некъв си там Chacho във форума да ги смята и да се прави на гъзар. Е така, та да си повече от другите, та да изненадаш себе си, гази всички предмети наред. Всеки може да мързелува, трудното е да свършиш нещо полезно. Ей така ще се отличиш, щото ще се учудиш, колко хора проспиват не само изпитите след 7 клас, ами и живота си въобще. Виж кандидат-студентите, виж студентите, виж професионалистите. Зрели хора, с професии, ги мързи да научат нещо ново или да свършат нещо рутинно. Качеството да действаш, а да не се предаваш пред мързела, е една от най-дългосрочните инвестиции. Златото не е толкова сигурно, ебати.
Последно редактирано от Chacho : 03-27-2013 на 21:30
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Пич,а ти от къде знаеш,че съм страшно несериозна?!Нито ме познаваш нито нищо не мисля,че можеш да определиш каква съм,колко урока имам да уча,балът ми колко ще е и т.н !!!
Ама вие ме изкарахте наистина ужасно малоумна!Всеки си има силни предмети и слаби.Днес учих успокоите се
Няма такъв филм. Всеки е годен за всичко. Въпросът е колко е учил по предметите, по които е "слаб". Чак когато се специализираш в нещо, например подхванеш квантова физика, която по обем е няколко стотин пъти по-обширна от целия училищен материал, тогава се оказва, че животът няма да ти стигне да научиш всичко. Но училищния материал е толкова малко, че е грехота да се предадеш пред който и да било предмет, още повече, че материалът в училище е меко казано елементарен.
И трябваше да кажеш, че математиката е проблем, тва е мойта област.
Ето ти сега съвети специално за математиката:
1. Даскалите те учат, че трябва да мислиш и сам да се мъчиш над решенията. Това толкова много те забавя, че не мога да опиша даже. Купи си сборник, в който ги има решени задачите. Почваш да решаваш и когато се опънеш на нещо, гледаш решението и заучаваш как се решават тоя тип задачи. С много решаване научаваш едно голямо количество методи, които после можеш да комбинираш по най-различни начини, за да решаваш по-сложни задачи.
2. Никой не ви обяснява как да мислите математически, как да подхождате към задачите. Дават ти някаква задача за доказателство. Какво правим, за да решим подобна задача? Първо ти трябват формули, теореми, т.н. Не е нужно да си ги наизустила, може да ги имаш на книжка до себе си. Гледаш какво се иска в задачата и тръгваш наобратно. Ако се търси да се покаже, че даден ъгъл е 90 градуса, пишеш си го 90 и виждаш какви други неща също би трябвало да се получат (получаваш два равнобедрени или еднакви триъгълника например, от това че ъгълът е 90). Сега вече няма да търсиш в задачата ъгъл от 90 градуса, а ще търсиш да покажеш, че двата триъгълника са равнобедрени и оттам да си получиш отговора. Тоест, намираш нещо по-просто за доказване.
3. Когато четеш условието, винаги трябва да се питаш защо са ти дали това, което е дадено в него. Имаш равнобедрен триъгълник. Защо трябва да е равнобедрен? Равнобедрения има равни бедра, равни ъгъли при основата, височината, медианата и ъглополовящата към основата съвпадат и разделят равноб. триъгълник на две равни части, така че доказателствата за едната общо взето ще важат и за другата. Едно от тези свойства ще е ключово за решаването на задачата. Разглеждаш ги едно по едно, за да видиш, дали някое ще те упъти. Ако има още неща в условието, виж кое от свойствата на равнобедрения триъгълник можеш да го свържеш по някакъв начин с даденото. Ако не можеш, веднага, гледаш какво е дадено. Имаш даден още един ъгъл. Ползвай свойствата на равнобедрения, за да намериш някакви зависимости между ъгли (да намериш всички равни ъгли на чертежа например). Така може и да се свържат. Ако не става, тръгни от другото дадения ъгъл и се опитай да го свържеш с равнобедрения триъгълник. Горе долу така разсъждавам аз при решаване.
4. Почни първо с по-лесни задачи, като отново им гледаш решенията. Като изрешиш 20, после ще си наизустила някакво смятане, наум ще го правиш по-сложните задачи и веднага ще правиш преценка за по-важното. Аз например рядко си правя чертежи, смятам си наум по няколко питагорови теореми, получава ми се някаква ключова страна накрая, виждам как е ключова за решението и 90% от задачата е готова наум. Щото имам повечко практика.
5. Математиката е един от най-трудните предмети за започване, щото на почти всички им е неприятна. На мен също ми беше - от 8 до 11 клас все двойки, тройки и четворки, докато в 12 клас не се стегнах. Тогава пуснах темата във форума, почнах да решавам и нарочно се насилвах. Е, след 2 месеца вече ми беше приятно и го правех бързо. Сега, близо 4 години по-късно, се научих да решавам сравнително добре и почти без да се замислям. Без да се усетя, не съм висял по цели нощи пред сборника, ако не броим университета. Просто почни, като станеш добра, ще ти стане приятно, гарантирам ти.
6. Ще е хубаво да намериш някой, който може да ти обяснява като хората. За щастие, тука сме редовни и не ни се свидят дългите и подробни обяснения. Ако имаш нужда от помощ, просто пишеш във важната тема.
7. Избий си от главата, че не си добра в математиката. Аз бях доста добър в английския, немския, биологията, информатиката, физиката (ходил съм по олимпиади, стигал съм и до национални кръгове). Просто си бях казал, че математиката не ми е от силните страни. В момента ми е най-силната.
8. Новото в математиката е голям препъни камък. Тъкмо си помислиш, че си се научил да мислиш математически и вече по-лесно схващаш нещата и новият урок те опровергава. Има един единствен начин и тва е на сляпо да вярваш, че след 3тото четене ще го разбереш. На първо четене винаги си мисля, че съм малоумен. След 3 дни четене винаги някак си ми се избистря. Необятен процес, но мога само да му се доверявам, защото работи.
9. Учителите не могат да стимулират учениците да учат математика. Аз докрая на гимназията си мислех, че математиката възпитава логическото мислене, а това, което се прилага от нея, са просто някви по-сложни сметки. Които ги смята компютър, така че кво ме бърка мен. Значимата част си идва от другите науки, математиката само служи да ти сметне нещо, някога. В каква грешка съм бил! Имаше една шега:
Психологът: Психологията е чудесна наука
Биологът: Е да, но е просто приложна биология
Химикът: Е да, но биологията е просто приложна химия
Физикът: Е да, но химията е просто приложна физика
Математикът: Абе, момчета.... кво правите чак там?
Важният материал го има по-натам. Но като научиш за непрекъснати и дискретни функции, можеш да разбереш кво означава цифровизацията, за която се говори по телевизията. Освен, че стоят зад цифровизацията, ни карат да се запитаме, дали нещата в света някога ще можем да ги предвидим, колко точно са ограничени компютрите, има ли най-малък предмет в света, какви сходства имат различните измерения, как геометрията може да ни каже какви стоки е най-подходящо да си купуваме, защо никога няма да знаем всичко в математиката, че някои неща е "забранено" да се решават (нерешими задачи), т.н. и т.н.
10. Много е приятно да решаваш с още някой.
11. Удоволствието от решена трудна задача е подобно на оргазъма.
12. Математиката като цяло е най-трудния предмет. Като се класират специалности по трудност, тези, които имат най-много математика, отиват в челните места. Предизвикателство си е да пребориш нещо трудно.
13. Повтарям се, но е важно да се напънеш в началото и да пребориш неприятното, пък после ще потръгне
14. Много е приятно да станеш любител-математик в живота. Може да не ти е професия, може да нямаш диплома, но е страхотно, ако имаш знанията и ги ползваш, за да си правиш оценки. Като отидеш да си дръпнеш кредит, няма да те е страх, че лихвите хапят. Ще знаеш точно колко и ще ги съотнесеш към собствения си бюджет на момента.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Период е. Ще отмине, когато започнеш да се дразниш на хубавите оценки на другите :Д
Пример - аз. 11-ти клас съм, имаше период от 2-3 месеца в който изобщо не влизах в часовете. Върших си моите работи, всички учители на крак, ама не им пукаше. Единствено, учителя му по математика (който е страхотен турчин, и математически гений, и в чиийто клас аз съм единствено момиче :Д ) ме подхвана и ми го каза: "Маги, убиваш ме. Знам, че си 6+ ученичка, а в момента изкарваш само 5-ци."
Е, стана ми адски тъпо. Изкарах си материалите, седнах да чета, да си пиша есетата и сега гък не е казал :Д Обичам го тоя човек.
Ох, разбирам те. В момента съм същата, само... с някоя годинка напред.
Истината е, че докато сама не се стегнеш, няма кой да ти помогне. Всичко е в твоите ръце, но не бива да забравяш, че така влагаш в самата себе си, което ще ти е изключително в помощ занапред.
Хайде, аз отивам да уча!
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
^Всички си ги имаме тия периоди. Като се оставим да ни се струпа много материал, така става.
Поне в 7 клас не трябва да се напъваш чак толко. После в университета и в работата си все едно с перманентен запек. Напъваш, напъваш, ма то де ли не излиза..
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
учи щото същите предмети ще ги учиш до 12 клас , а после и в унито , а без основа не става
"Пич" казвай на тези 80% от класа си. Не те познавам, а и не искам. От майна си Райна знам колко несериозна си. Уроците, които написах, бяха за да осъзнаеш в какво положение си, но май долавям гняв, който е една от стъпките за приемане на истината. Изпуснала си като гледам урока по ИТ за препинателните знаци. От мен да знаеш - след "!", "?", ".", "," и така нататък се поставя интервал. И виж какво е писал ChachoПич,а ти от къде знаеш,че съм страшно несериозна?!Нито ме познаваш нито нищо не мисля,че можеш да определиш каква съм,колко урока имам да уча,балът ми колко ще е и т.н !!!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат