Мнение?

[dgbtdb]

Айде само да не ме иронизираш със историите за сандалките, защото точно любовта се търси... ако седиш у вас и не излизаш да се социализираш и запознаваш, то тогава любовта няма да те намери от нищото... излизането, комуникирането това си е вид търсене, просто аз влагам по-широк замисъл зад думата, надявам се разбираш. Не, не съм отчаяна опредлено, защото се научих да се фокусирам върху хубавото, а не върху отрицателното в живота и не смятам че съм отчаяна, нито пък ходя да "прося любов" - напротив. Почти всички връзки съм ги прекратявала аз, защото когато давам и не получа нищо отсреща съм безкомпромисна в решението си - това определно не е постъпка на отчаян човек. Но за едно си прав/а, че явно изполвам опита си по грешен начин, но и тук имам какво да добавя... не е моя решението да се породи в мен страха... докато решенията ги взимаме ние, то чувствата се зараждат от самосебе си.. идеята на поста ми не беше да се оплаквам, а просто да споделя. За себе си аз открих решението - за сега искам или не, аз се дистанцирам от хората, а ако е период, то ще мине, ако ли не - просто ще се фокусирам върху друго нещо. Мерси все пак за мнението

[Amore-Mio*]

Когато срещнеш правилния - няма да имаш силата/волята/желанието да го отблъснеш.

Още повече, че си противоречиш.
"Много мъже са ме наранявали", но "почти винаги аз съм прекратявала връзките си" - и от какъв зор? Нещата в една връзка не винаги са мед и масло, и именно това е нещото, което заздравява нещата. Не винаги и непрекъснато трябва да се дава взаимно, любовта просто се усеща. И щом си се научила да се абстрахираш от лошото - какво правиш тук и с тази тема?