Утрото обвито е в мъгли,
слънчеви лъчи през тях прозират…
В росата раждат се дъги,
раждат се и след това умират.

Облачни завеси, летен дъжд…
Капките блещукат като свещи,
трепнат и изгаснат изведнъж…
Красота неземна! Чудно нещо!

В утрото на пролетния ден
вятърът довява дъх на свежест,
а светът се буди, вече прероден
в цветни багри и изящна нежност.

Светът разцъфва с крехка красота,
напъпилите клони ме омайват.
Щастлива съм. Обичам пролетта,
радост в минзухара се спотайва…

Публикация №140 в блога ми, вдъхновена от красотата на пролетното утро...
http://confessionsofapoetess.wordpre...proletniyaden/