За апатията

[DoctorSatan666]

Недей.
Междувпрочем, тресе те дереализацията.

Ако под дереализация имаш предвид интроспекция и трансформиране на вътрешен свят, да. Но не виждам проблема в това. "Реалността" изглежда толкова "реална" че много хора се забиват в нея и тъпчат на едно място - създават си един малък свят и си го защитават от външни влияния, обграждайки се с лъжи. А когато "реалността" е и общоприета, лъжите се консолидират дори повече. И всичко това хората нарекли своя реалност, в нея се изживяват, в нея битуват, за нея се борят, за нея страдат, в нея са НЯКОЙ... и всичкото това само за да не рухне малкият им свят, да паднат всичките им дрехи и да останат "голи". За малкия човек винаги това е най-важно - да бъде НЯКОЙ, да бъде НЯКЪДЕ, да прави НЕЩО, да има илюзията за контрол... А красотата на познанието и просветлението не се крие в поредната скалъпена концепция, нито в посредствените квартални мъдрости. Светът е твърде голям за да се побере в една дребна лъжа.
Познанието и израстването не идват от обожествяването на границите на малкия вътрешен свят, а напротив - от разпадането на тези граници, чрез пълно унищожение на всичко "свято", на всеки закон, всяка псевдо-мъдрост. И това е всъщност дереализацията, поне аз както я разбирам.