Спомен*

[JustaLittleKid]

Светлините изчезват една по една,
свещите гаснат, изтлели до края.
Тъмата поглъща на хапки света…
Прегърнала мрака, в самотната стая

една сянка, стар спомен тихо нашепва:
„За мене ти, майко, недей да тъжиш…“
В съня неспокоен се майката сепва…
„Недей се събужда, продължи да си спиш.

Съдбата реши да останете с татко,
а мен да ме прати далече!
Жестока съдба! За толкова кратко,
а нашето време, мамо, изтече…

Далеч съм от вас, а всъщност съм близко!
Ще ме чувстваш, затвориш ли очи…
Пращам ви по вятъра усмивки,
целувам ви със слънчеви лъчи…

Не тъжи за мен. Нощта си отива…
Със нея си тръгвам и аз.
Прилив и отлив… В съня ти ще идвам…
и вечно ще бъда във вас.“

*на Дани и на всички хора, загубили тежката битка с рака...

Още от мен: http://confessionsofapoetess.wordpress.com/

[prosto_chovek]

Хубаво е.

[JustaLittleKid]

Радвам се, че ти допада

[prosto_chovek]

Между другото, нещо, което е рядко при мен, погледнах и 1 2 други в блога и те също са хубави. Продължавай така.

[Amore-Mio*]

Винаги са ми допадали нещата ти.
Уникални са. Продължавай в същия дух.

[bu44i]

Много е хубаво!
Продължавай в същия дух!

[Supermassive____]

Добро е, харесва ми. А и определено ти се отдава писането. Продължавай все така.

[JustaLittleKid]

Благодаря ви! Много, много благодаря!

[sun_]

Красиво е,без думи съм просто.За съжаление наскоро загугихме битката с рака,най-незаслужаващия това човек.Толкова ме развълнува.Благодаря.

[JustaLittleKid]

Прекрасна, никой не заслужава да загуби тази битка. Моите съболезнования. И аз ти благодаря за милите думи!

[xantia]

[JustaLittleKid]

Merci