*Разказът съдържа сцени на насилие и не се препоръчва за лица със слаба психика!*

Момчето най-накрая видя град в далечината. Беше на около петнайсетина минути пеш по прашния път. От два дена не бе спирал за почивка. Нямаше избор, трябваше да ходи пеш. Беше намирал колела, но не ставаха за нищо. А в колите нямаше бензин. Хората го бяха източили преди да се изпокрият. Момчето подритна празна бирена кутия на пътя. Дано в града имаше бира. Ходещите не пият бира, нали? Би било нагло. Младокът се поусмихна и продължи.

Не беше кой знае колко голям град, ако въобще беше град. Нямаше блокове, само ниски две-три етажни постройки. Той се огледа. Беше тихо наоколо. Върху повечето къщи имаше червени кръстове. Градът е бил изчистен, може би даже обитаван. Но наоколо не се мяркаше никой. Изоставен бе напълно. Дано да не са изпили бирата, помисли си момчето и почувства горчивина в гърдите си. Не беше виждал човек от доста време. Огледа се и видя хранителен магазин. Разби стъклото и влезе.

Лавиците бяха полупразни, навсякъде миришеше на мухъл. В хладилниците се въргаляха в прах няколко бутилки безалкохолно, но след двете години едва ли ставаха за нещо.Зад касата имаше открехната врата. Фризерът. Момчето влезе там. И той беше опразнен. Погледът му мина по лавиците. Еврика. Имаше няколко тенекии разхвърляни в единия ъгъл. Той ги огледа. Консерви. Неотворени. Риба тон и боб. Класика. Чиста печалба. Момчето ги натовари в раницата си и излезе от магазинчето. Не намери бира, но пък и това беше нещо.

Поразходи се из града, погледна в няколко къщи. Нямаше жива душа, нито трупове. Добрата новина е, че не се мяркаха и Ходещи. Поне засега.

След известно време се стъмни. Младокът се шмугна в най-близката къща. Вътре го нямаше обичайния хаос както в повечето къщи. Прашните мебели не бяха преобърнати, прозорците бяха здрави, повечето. Момчето хвърли раницата си на дивана в хола и реши да огледа къщата.

Първо слезе долу в мазето. На края на тъмната стая имаше работен плот, с чукове, пирони, пили, ножовки. И няколко свещи. Момчето взе свещите и запали една от тях. Светлината обля мазето. Наоколо имаше доста дървен материал, греди, дървени плоскости, части от дървета. По стените бяха окачени триони. Къща на дърводелец. Какво пък, нямаше да има нужда да търси греди за да закове вратата и прозорците. Той занесе няколко големи греди, трион и чук с кофа пирони в хола на първия етаж. Взе и свещите. Все щяха да му потрябват.

Наряза една от гредите на няколко парчета, взе чука, пироните и горящата свещ и се качи горе. По стълбите имаше засъхнали петна. Момчето ги огледа. Кръв, почти прясна. Имаше стъпки, и следи от влачене. Водеха нагоре. На втория етаж имаше малко коридорче и три врати. На земята имаше засъхнала локва кръв. Три следи водеха към всяка от стаите. Момчето открехна вратата, най-близката.

Момичето не помръдна няколко секунди. После рязко извърна глава и гърлено изръмжа. Момчето потръпна.

Беше гола. На няколко места имаше порезни рани, едната ù ръка бе отрязана почти до рамото. Едва ли беше повече от една-две години по-голяма от момчето, сигурно на осемнайсет-деветнайсет. Той не бе виждал момиче от много дълго време. А тя, макар и с празния, безчувствен поглед на Ходеща, беше изключително красива. Червеникавата ù коса се спускаше малко над рамене, лицето ù все още не беше изкажено, нежните черти не бяха изчезнали. Тялото ù беше хубаво, изваяно, гърдите ù изглеждаха меки и нежни, краката ù бяха тънки и дълги, задничето пухкавичко. Момчето я гледаше и не можеше да извърне поглед.

Съществото отново изръмжа и започна да влачи крака към момчето. Той изтича до долния етаж, взе въже от раницата си и с два-три скока изкачи стълбите. Тя вече беше в коридора, издаваше гърлени звуци и тромаво се движеше в кръг. Момчето хвана ръката ù. Кожата ù бе нежна. Той завърза ръката зад тялото и избута момичето обратно в стаята. Там я положи на земята и я завърза за чугуненото парно. Тя започна да мята леко глава. Момчето я погали по косата. Заговори ù. Тя не можеше да го разбере, отдавна бе загубила човещината си, но това не го интересуваше. Той я галеше и ù говореше тихо, успокоително, гледаше я в празните мръснобели очи, като че ли опитвайки да срещне погледа ù. Прекара ръка по шията, гърдите, коремчето ù. Завърза глезените ù един за друг и погали нежните ù стъпала. Не се бе чувствал така почти никога. Съществото пред него беше нереално. И той бе опиянен. Виждаше пред себе си ангел, а не безчувствен, канибалистичен демон, в каквото се бе превърнало момичето. Можеше да продължи да я гали цяла вечност. Но стаята лека полека потъмня. Трябваше да приключи с барикадирането.

Остави съществото да седи на пода и се зае да заковава прозореца. Направи същото с останалите прозорци на етажа. После слезе долу. Огледа стаите на долния етаж. Имаше кухня и гостна освен хола. Момчето взе останалите греди и ги наряза. През цялото време момичето не излизаше от съзнанието му. Беше нечовешко, но момчето я искаше. Бързаше да свърши с прозорците, за да се върне при нея.

Камарата от летви стигна за всички прозорци на долния етаж. Той залости вратата и закова пантите и ключалката. После слезе в мазето и закова останалите малки прозорчета в основата на къщата. Не спираше да мисли за момичето горе.

Огледа мазето. Видя дървена плоскост, около два метра висока. Устните му се разтегнаха в грозна усмивка. Мислите му фучаха през главата, коя от коя по-извратени. Той взе плоскостта и я опря на стената. После се качи горе.

Празният поглед на съществото шареше по стаята. Щом вратата се отвори, то погледна към момчето и изръмжа. Тихо миличка, промълви той, спокойно, не се притеснявай, всичко ще е наред. Момчето се сниши над нея, нашепвайки ù успокоителни слова, и я отвърза от парното. Тя се загърчи. Той я хвана за ръката и косата и я поведе надолу по стълбите. Към мазето. Имаше планове за нея.

Положи тялото ù на опряната на стената дървена плоскост. Заби няколко пирона в дървото и завърза ръката и глезените на момичето за тях. Трепереше. Пусна чука на земята и отстъпи две крачки. Закрепи няколко свещи по пода. Светлината обля голото тяло на съществото. То се дърпаше и ръмжеше. Погледът му оглеждаше мазето, от устата се подаваха остри зъби. Очите като че нямаха зеници - цветът им бе мътножълт, почти бял. Момчето я оглеждаше от глава до пети, извивките на тялото ù, чертите на лицето ù, начинът по който движеше тялото си. Той се бе влюбил. В нещо, което не беше човек.

Момчето пристъпи и я погали по хълбока. Момичето реагира на докосването и леко изви тяло. Главата и се стрелна напред, момчето едвам успя да отстъпи. Взе малкото останало въже и го прекара около челото ù, шептейки, и закрепи главата ù към дървената плоскост. Отново я погали по хълбока, после по корема и задничето ù. Кожата ù бе толкова мека, толкова приятна на докосване. Момичето реагираше.на всяко докосване, гърлено дишаше и махаше доколкото може с ръка. Момчето прекара своята ръка по нейната, сплете пръсти в нейните, погали мястото, където беше отрязана другата. Той трепереше. Погали я по лицето. Очите ù постоянно мърдаха. Момчето се наведе и я целуна по шията. Усети пулсирането на дъха ù и нечовешкия пулс. Харесваше да целува врата ù. Прекара език надолу по деколтето ù. С едната ръка галеше нейната, с другата стискаше закръгленото ù задниче. Съществото стенеше и ръмжеше. Той усещаше вибрациите на това, което бе останало от гласа ù, чуваше хрипта на белите ù дробове. Облиза едното ù зърно. То бе грапаво, но приятно на допир. Гърдите ù бяха меки, като от плюш. Момчето облиза другата и гърда и положи длан на нея. Докато я галеше, ближеше и целуваше двете ù гърди. Смучеше зърната ù. После се изправи. Почти не можеше да разсъждава. Отвърза ръката ù и прошепна "Прегърни ме, гали ме..". Последва силен удар.