Такаа, преди доста време започнах да харесвам момче (И), от компанията ми, с която не излизам особено често Аз и тогава си бях по малка, към 15 години и с времето все повече и повече го харесвах и наистина много бях зарибена от него. А той така - от време на време ми обръщаше внимание и аз все си мислех, че м/у нас ще стане нещо сериозно. Той е с 3 години по-голям от мен. С времето обаче разбрах как стоят нещата и ми стана ясно, че не бих могла да имам сериозна връзка с него, просто защото той не го искаше това от мен. Аз си се занимавах с други момчета, но така и не се задържах с някого ( и не заради въпросното момче, а просто така се случваха нещата ). И в един момент даже не се сещах за (И), но нещата така се получиха, че се сближихме повече и започнахме да имаме неангажираща връзка, спяхме заедно, но винаги когато сме били с други хора и двамата се правехме, че все едно няма нищо. Това продължи няколко месеца и аз за миг не изпитах някакво желание за нещо по-различно, по-сериозно с него, все едно всичко с него беше по навик. И дойде момента, в който неговият най-добър приятел (Д) започна да ме зарибява и аз наистина го харесвам, но всъщност и (И) се сети, че иска да е с мен. (Д) е момчето, с което искам да съм на този етап, но когато (И) разбра, че излизам с (Д) започна да изпада в истерии и да ме обижда, почувства се супер тъпо, а на мен с него вече ми е безразлично, не е като преди и знам, че не съм длъжна да се съобразявам с него, но не бих искала да съм на негово място ( все едно той да зарибява най-добрата ми приятелка ) - против принципите ми е някакси .. А и хората са казали, че старата любов ръжда не хваща. Дали ще съжалявам след време ? Дали той трябва да мисли и да съжалява, заради изгубеното време ???