
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- За или против брака
И аз не искам църковен брак. Не ми допада, както не ми допадат съветите и всичко, което се изговаря от попа.
Kво пък значение има какво искат родителите? Това си е моята сватба. Тука не става въпрос за уважение, а за личен избор. Колкото до църковния брак, определено не съм атеист , но имам малко по различни виждания, но въпреки всичко не съм мислила за църковния брак.
In the future everyone will be famous for 15 minutes...
Аз съм твърдо "ЗА" брака и сватбата! Не знам как жените тук, които го смятат за маловажно, как може да пренебрегнат сватбените вълнения, да се видят в бяла рокля, няма криене на обувка, няма баща им да ги изпрати до олтара...Еми няма да се откажа и толкоз! След време, като детето ти поотрасне, да гледате албума със сватбените снимки и да си спомниш за най-щастливия ти ден. А не да е - бааам, отидохме, подписахме, end of story...
Или по-зле: "Емииииии направихме детето" и толкоз.
Относно брака - не мога да го разбера това какво ви пречи да подпишете този лист хартия? Вярно, няма да промени с нищо чувствата, но родителите не са ли ви обяснили за ценностите на българското патриархално семейство? Или са решили да изрежат тази част от първите 7 години?
Причините, които виждам, да не се сключи брак (макар и неоснователни за мен) са или родителите да не са традиционалисти и да са го предали това на децата си, или семейството да не е добре финансово. В първия случай спасение няма, защото това е заложено, докато във втория винаги може да се спретне една мини сватба с наай-близките роднини и ограничен кръг приятели. И да, няма да има украса за 1500лв, ами ще се измисли нещо по-скромно.
Да не говорим че правилният ред на нещата са: годеж - сватба - бебе. И по възможност второто да не се застъпва с третото (но това е друга тема де).
Относно фамилията - според мен трябва да се приеме фамилията на мъжа, независимо каква е. Страшно много си харесвам моята, но след брака ще си я сменя. Мисля че тук е каквото ти се падне - ако ще и Лайнарова да стана, пак ще я приема, това си е един вид уважение към мъжа. Ако той от своя страна иска да приеме моята - това вече е друг въпрос. Също така ако си успял човек - адвокат, доктор и т.н., допускам слагането на тиренце, но детето ще носи само и единствено името на баща си.
Като цяло нека съм пълната консерва в темата, но от тия либерални прояви сме на тоя хал. Ако трябва да се прави нещо различно от традиционното, няма да се целя точно в брака.
Женско съм! Пикая клекнала...
Щом всички сте толкова ЗА брака и сватбите, предлагам да внесем предложение да се узакони многобрачието и да си бъде нещо нормално хората да се женят/омъжват с по колкото си искат жени/мъже. Харесваш Пешо - омъжваш се за Пешо. После срещаш Иван - омъжваш се и за него и вече имаш двама мъже в къщата. После мъжа ти Пешо среща Димитринка - жени се и за нея. И децата в къщата имат родители и резервни родители. Ако някой закъснява от работа - друг ще ги дундурка. После се сменяват и така. Щом човек може да има две или повече деца, защо да се ограничава със съпрузите? Да не говорим колко разнообразни ще станат нощите. На мен ми звучи много хубаво![]()
О, като знам на мен каква радост ми беше Коледа като дете, ще украсявам елха с децата заради самите тях и ще им купувам подаръци.
Не е било толкова религиозното начало подбуда да празнувам, колкото че бяхме всички вкъщи. Цареше уют просто![]()
Последно редактирано от kalpazanka : 06-03-2013 на 12:18
Чудиш се дали си бременна? Кажи:
1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!
Шофирай разумно- стигни жив!
Погледнато реално, това си е просто една формалност, която с нищо не би трябвало да повлияе на отношенията на 2-ма души. Появят ли се деца или не дай си боже се стигне до разделяне, брака вече обвива връзката в правна форма. Подкрепям необходимост от брак.
ЗА брака като символ. ЗА предложението, халките и медения месец. :Д Против сватбата и църковния брак що се отнася до мен. Не съм религиозна, а сватбите хич не са ми на сърце. Бих искала, ако някой ден се омъжвам, да го отпразнуваме по специален наш си начин.
Аз съм абсолютно за брака! Той дава сигурност и на двата пола, защото при евентуална кавга и раздяла - с документа всеки може да се защити в съда ,независимо дали ще е за разделяне на апартаменти, пари или деца!
Също така бракът е християнска традиция. Именно с губенето на традициите - хората стават все по-развратни.
Не съм съгласна точно тук. Хората стават такива заради възпитанието вкъщи, родителите, отношенията на родителите и най-точно - средата, в която израстват. За едно семейство не трябва да е важно да седнат на масата точно на определени празници. Трябва да го правят винаги, когато имат възможност и да показват сплотеността си не само по празници, а във всеки един възможен момент. Така и самото дете ще се изгради по по-добър начин като човек. А не да те оставят на произвола на съдбата, ако искаш да ходиш да си трошиш канчето или абе изобщо прави каквото знаеш...
А хората не бива да са развратни, защото традицията така повелява?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
аз съм ЗА брака. Може да е подпис върху един лист хартия, но си е една прекрасна традиция, а от друга страна не знам точно как да го обясня, някак си на едно ново ниво. Ще ми се да усетя тръпката от това да бъда булка и прекрасният ми баща да ме заведе до олтара. Да се видя в бяла рокля и да прекарам един незабравим миг в който и двамата ще си кажем "ДА".
По-напред в коментарите, четох за пръскане на куп пари за сватба, като може да се спести от това за бъдещите деца. Ами ако децата са няколко години след въпросната сватба, няма ли да можете за тези няколко години да обмислите хубаво какво, що и как. И аз искам деца, искам да ги гледам как весело щъкат по апартамента/къщата и не са лишени от нищо, подчертавам - без да са разглезени, гледани, но не и глезени. Имам предвид, че всичко идва с времето си. Вярно, че всеки сам си избира какво да прави и как да го прави, но да.. както и да е.
Колкото до сватбата - какво пречи една сватба в малък кръг на близките хора.. не да поканиш 200 души и на 180 от тях да не видиш лицата през цялото време. Не ми трябва пищна и огромна сватба. Искам ключовите моменти, които изброих по-горе.
Може любовта да не продължи вечно, но остава едно уважение към човека от другата страна. От всичките неща през които сте преминали заедно и т.н и т.н.
Да, щеше. Но не твърдя, че винаги става така. Много зависи от хората и както казах всеки сам избира за себе си. Някой може да изгради връзка с човека до себе си, която да трае вечно. Друг пък може да си развали всякакви взаимоотношения. Трети се търпят само заради децата. Но има и такива, които искрено се уважават, дори и да са се карали, и не смятат за нужно да развалят нещо, градено толкова време. Не казвам, че са много, казвам, че ги има ^^
В момента се намираме в дива свободия . Децата се 3бат от 10 годишни, а чалгата и кючекът са ключови понятия във всяка една сфера от живота. И да не си помислите нещо. Нито религиозен съм, нито спазвам много традициите, но от наблюденията ми - моралността все по-често губи основите си в днешно време.
Има традиции (като брака), които наистина е желателно да се спазват, поне до известна степен. Нямам предвид да се връщат старите патриархални и религиозни закони, с които наистина човек се чувства изолиран от света, но трябва да има някакви норми.
Последно редактирано от klimatronik : 06-03-2013 на 14:16
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Традицията предлага най-вредната форма на възпитание. Вместо да ти се дадат инструментите, с които сам да определяш моралната стойност на нещата, ти се дава готов модел на поведение, който на сляпа вяра трябва да отсъждаш, че е правилен. Защото, ако са ти е обоснована ценностната система, няма нужда да спазваш традиции, за да бъдеш морален. Защото традицията не е форма на възпитание, а е продукт на възпитанието. Тоест, не тя ще донесе моралът със себе си, а моралът ще донесе традиционната практика и традицията се явява мерило за културното развитие, а не първоизточник.
Тази теза обаче разчита, че традицията не е в разрез с "правилните" ценности. А "правилни" или е понятие, което се мени според гледната точка на човека или човекът напълно отхвърля съществуването на такива. Веднъж, трудно ще се намерят най-правилни, втори път, традициите остаряват, именно защото започват да противоречат на идеите на съвремието.
А свободията никога не е била продукт на капитализма, както и никога не е напускала човечеството. Тя е част от животинската му същност, която се мъчи от началото на цивилизацията да изгони.
Последно редактирано от Chacho : 06-03-2013 на 14:40
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Именно ,защото традицията се е изграждала от морални добродетели - тя е важен пример за подражание . Тя ти дава основата, а ти след това вече може да добавяш, изменяш и коригираш. Тя ти дава основите , не те възпитава цялостно. За това вървят ръка за ръка с него. Когато не спазваш традициите , не означава ,че не си морален, но те не са създавани просто ей така. Отричаш ли ги - ти отричаш и рода си. Скъса ли се нишката - държавата и езикът също изчезват. Въпреки всички войни , породени от религиите , именно християнството ни е запазило. Именно традициите и ценностите са ни запазили като народ.
Последно редактирано от klimatronik : 06-03-2013 на 14:54
Именно защото се е изграждаЛА, не бива да е никакъв пример за подръжание. Въобще моделите на подръжание трябва да отсъстват. Защото възпитанието, което отклонява вниманието от ценностите към поведението, което е продукт на тези ценности, вдървява мисленето на хората и спира прогресът. Когато тръгнеш да "добавяш, изменяш, корегираш", тогава можеш да залитнеш в същата свободия, с която си могъл да се срещнеш по-рано и вече да си я осмислил.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
И аз искам сватба. Още повече, че в моят случай в момента и двамата получаваме едно гражданство отгоре. Не ми пука кой какво мисли. Аз ще си събера пари и ще си направя сватба така както аз искам. Аз съм атеист и пак искам да сключа и църковен брак. Мечтата ми е една сватба по източноправославен обичай и една по католически.
Абе много обичам сватбите! И всичките, на които съм била ги помня и са ми оставили страхотни спомени!
Сватба не значи дете. Не знам защо половината тук решихте, че парите може да си ги спестите за детето. Сигурно, защото още нямам 20 мисля така, но плановете за дете са ми много по-далечни от тези за брак.
Последно редактирано от Hayashi : 06-03-2013 на 14:48
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en