Искам брак, задължително. Това ми е естественото продължение на съжителството и любовта с някого. Като цяло съм с идеята, че без брак, не бих смятала намеренията на мъжа до мен за достатъчно сериозни. Ако той толкова не иска, то значи просто имаме огромни различия и това определено ще ни попречи. Непреклонна съм в това отношение. Църковния брак го намирам за глупост обаче, нищо, че съм християнка.
Сватбата, разбира се, е друго нещо, но и сватба искам! Без онези абсурдни традиции с оркестри, танци с пилета и т.н. Но ще я направим, когато ние имаме средствата, не бих позволила в никакъв случай родителите ми да ми плащат подобно нещо.
За фамилията съм 50/50. За нея мнението на мъжа до мен ще ми повлияе основно. Ако той държи да я приема, ще я, ако не, по-скоро ще запазя своята. Халка обаче съм категорична, че няма да нося, нито пък бих го задължила той да носи, както си прецени. Пръстени изключително много мразя и няма сила на света, която да ме накара да нося халка.
И ми е много странно като кажете как бракът бил само хартийка...