Грозно ми е да се тръгва с нагласата какво щяло да стане, като се разделите. Да, случват се такива неща (все по- често и по- често), но е гадно някак.
Иначе, аз искам брак-да. Искам хубава церемония (+ църковен, не само в гражданското да подписвам) както си му е редът (но не голяма сватба, искам малко хора).
И не, не смятам, че хартийката убива чувствата, но не ги и поражда. Тези, които си имат проблеми с половинките и си мислят, че като се оженят, сигурността им ще падне от небето, се лъжат дълбоко.

П.П. Прочетох цялата тема и не съм съгласна с доста потребители относно някои неща, но ще коментирам само едно- изказването на Калпазанка. То е ясно, че това с "блажната боя" е образно казано, ама с всеки следващ пост и начина, по който говориш, започнах да си го представям и възприемам почти буквално. Приятелят ти не е ли обиден от тази твоа нагласа? Аз лично бих била.