Цитирай Първоначално написано от 102 Виж мнението
So wrong.. какво лошо има, когато не искаш да се занимаваш с тези глупости, както ти каза, а половинката ти много го желае.... да се ожените/омъжите.. Ако обичаш някого и смяташ да си с него и най-важното НЕ ТИ ПУКА, защо да не угодиш един вид.. не се хващай за угодиш, имам беден речник. Тва с раздялата е тъпо.
Какъвто и да е изхода от ситуацията, на единия от двамата няма да бъде угодено. И винаги ще се чувства засегнат от това. Понякога не е въпросът в "не искам да се занимавам с тези глупости", а просто "не искам да се женя, не вярвам в брака, не искам такова обвързване". Не съм се изразила правилно и си се хванал в грешния израз
Идеята е, че това е прекалено голямо различие, за да бъде превъзмогнато с лекота. Да, възможно е единият да е склонен на компромис, но какво правим, ако не са?
Познавам двойка, тя иска брак, той не. Разделяха се няколко пъти, накрая той се прежали и ѝ предложи с пръстен. Тя прие. Но се оказа, че за него отношенията им замират там. На нея обаче не ѝ беше достатъчно. Познай какво стана?