Падам

[CoNviCt]

Престараваш се.

Защо и отнемаш свободата, тръпката и въодушевлението от писането. Тези идват, когато си помислиш, че можеш да твориш. Да градиш. И остават, ако изградиш нещо. Свят. В главата си. Или го напишеш на листи. С някакъв код. Ако и го отнемеш сега, може да разрушиш свят. Да убиеш невинни. Хиляди. Да разрушиш любов. Приказна и истинска.

[BloodyDreamer]

Защо и отнемаш свободата, тръпката и въодушевлението от писането. Тези идват, когато си помислиш, че можеш да твориш. Да градиш. И остават, ако изградиш нещо. Свят. В главата си. Или го напишеш на листи. С някакъв код. Ако и го отнемеш сега, може да разрушиш свят. Да убиеш невинни. Хиляди. Да разрушиш любов. Приказна и истинска.

Защото

Всеки е свободен да изразява мнението си. Това ми беше на сърцето, това написах (:

Представи си, че аз съм го казала.
Когато съм го чела за първи път, съм го почувствала така. Сега ако го прочета пак, може би ще ми въздейства по различен начин.

Един съвет към авторката - намали употребата на многоточието. Това, плюс прекаленото натрупване на кратки изречения, са за усилване на емоцията, каквато и да е тя, и са доста аматьорски трикове. Хората, които ги използват, са (обикновено) или не достатъчно талантливи, или не достатъчно уверени, за да го направят без тях.

Може би тези две неща са ме издразнили прекалено много и са ми попречили да усетя емоцията (обратно на първоначалната им цел), а може би не съм я усетила независимо от това.

--
Да уточня - в употребата на тези "трикове", за които говорех, няма нищо лошо, понякога е наложително, но прекалено многото ефект става дефект.