С най-добрата ми приятелка се познаваме, така да се каже, от памперси
Учихме в едно училище от 1ви до 7ми клас (и двете в момента завършихме 7ми и сме за осми и не се знае дали отново ще сме в едно и също, но е много вероятно), винаги сме били заедно, от както се запознахме.

След 4 клас с нея се преместихме от 'Г' клас във 'В'.
5 и 6 клас отново си бяхме заедно с нея, но тази година много се сближихме (по-скоро само аз) с момичетата от 'В' клас и от другите класове, изобщо с целия випуск. Започнах даизлизам с тях по молове, градинки и т.н. И нея я канихме, тя искаше да идва, но проблема е, че родителите й са много....недоверчиви да го кажем. Никъде не я пускат сама, дори да идва или да се връща от училище, не я пускат по екскурзии, лагери и дори на гости с преспиване примерно

Ако пък я пуснат, баща й върви след нас като охрана

И така, след като отидохме един ден в мола до училище цялата банда + нея + БАЩА Й след нас, на всички ни беше кофти, че той е след нас и, че тя няма никаква самостоятелност. Следователно вече когато излизахме и я канехме й казвахме да е без баща й, защото е досадно и тя вече не идваше с нас, защото не я пускаха сама

Ние в училище отново си говорехме, седяхме заедно, но някак си ми беше омръзнала вече...

И така постепенно ние се отдалечавахме една от друга, докато накрая (демек вчера ) вече не можехме да се търпим (смисъл каквото аз кажа, тя е против него) и си теглихме по една майна...

Сега ми е мъчно, защото я чувствам много близка, израснали сме заедно все пак

Ааа и забравих да спомена, че заради това, че баща й не ни остваяше на мира приятелките ми започнаха да я ебават, че той е мафиот и тя се обиди както на тях, така и на мен

Въпроса ми е: Какво мога да направя, за да подобря отношенията помежду ни, защото не ми се иска да погреба такова приятелство с 'Майната ти!' .

ПС: Съжалявам за правописните грешки и мерси предварително