.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 25 от общо 141

Hybrid View

  1. #1
    Повече от фен Аватара на byntar4eto
    Регистриран на
    Jun 2011
    Град
    София
    Мнения
    310
    Цитирай Първоначално написано от Wednesday666 Виж мнението
    Единственото, което аз мога да ти кажа е, че си се оляла.
    И то не толкова в писане, колкото в мислене и анализиране.
    До такава степен си си оплела ситуацията в главата, че не е истина.
    А всъщност е много простичко - искаш ли сегашния или бившия, решението си е лично твое.

    Колкото до самоизтъкването - аз не го приемам по този начин.
    Не смятам, че си писала тук, за да се хвалиш.
    Най-малкото, защото не каза коя си, каква си и т.н.
    Но нещото, което мога да ти кажа със сигурност е, че огромна грешка е да си разказваш житейската история в някакъв форум.
    Още по-малко в такъв формат, на разтеглен локум, приключващ като сапунка.
    Осъзнаваш ли, че всъщност не си преживяла толкова много, колкото си мислиш?
    А осъзнаваш ли как рамкирането на цялата история, сиреч ранговете и т.н., всъщност е жалка история?
    И то не е жалка толкова, защото се имаш за повече от съответното момче, а защото обвиняваш родителите си за това.
    Те могат да ти втълпяват каквото пожелаят, важното е дали ти ще го повярваш и дали ще го следваш.
    Много лошо са те научили, най-малкото защото Всички сме равни.
    Ти не си повече от комшията, нито си повече от момчетата.
    Още по-малко можеш да бъдеш такава при положение, че са и по-големи от теб.
    А написването на историята ти по този начин ти изигра много лоша шега.
    Защото в този форум има доста хора, които са достатъчно по-големи от теб и които вече не се борят просто за правилните решения в любовта, както ти, но и се борят да оцелеят и да постигнат нещо.
    Ти си прекалено малка за това.

    Затова седни, помисли си, намали малко драмата, дишай повече и ще се оправи всичко.
    Благодаря ти за коментара, разбирам какво искаш да кажеш и съм съгласна с теб. Но от друга страна разбирам родителите ми. Те искат най-доброто за мен. Не искат да имам до себе си посредствен тип, без цели и... с една дума - тревоман. Те не го искат. Семейството ми е най-ценното и от друга страна не искам да ги разочаровам, мразя да го правя. Затова е всичко. Защото той трябва да ми е като пример, да ми помага да се изграждам като личност, а не обратното. И той и всички останали, без да се усещат, без да го искат ми влияят, само като ги слушам... Както и да е. Няма никакъв смисъл да се коментира повече.
    Много си права затова, че не трябва(ше) да си разказвам живота тука, ама е малко късничко. Както и да е, аз не крия истината.
    Между другото, това само как повтаряте, че съм твърде млада, то не че не е така, така е. И сега пак ще се повторите „имаш още много да учиш“. Да, ама и аз го казах, и е така, и няма как нито кой да промени този факт. Но като че ли по-възрастните от мен нямат същите проблеми и дилеми? Лъжете се, ако мислите обратното. Човек се учи докато е жив. Разликата е, че ако това ми се беше случило година или две по-късно, нямаше да съм толкова наивна да пиша в сайт. Хехе. Какво да се прави...
    Последно редактирано от byntar4eto : 07-14-2013 на 07:55

Етикети за тази тема

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си