Разбрахме се с моя приятелка да пишем едно нещо заедно. Имаме двама главни герои - момче и момиче, тя пише една глава от името на момичето, аз пиша следващата от името на момчето. Тя написа първа глава и ми я прати, аз започнах да пиша втора и... забих. Нямам никакви идеи. Уговорили сме се какъв ще бъде сюжета и въпреки това не знам какво да правя. Трябва ми някаква идея. Може лоша да е, но да е идея, а главата ми е празна.
Случва ли ви се да зацепите така и какво правите, когато ви се случи?
Аз като имам да изградя образ си заебавам сценария настрана и се почва. Първото нещо, към което се обръщам са обстоятелствата, анализ на психиката на образа, трябва да знам как би реагирал на всяко едно нещо, трябва да знам всичко, което ме заобикаля в дадения момент на действието и какво бих направил изхождайки от всичко това.
Примерно моят образ е Асен. Стои си вкъщи и цикли пред компютъра. Обажда му се приятелката и му казва - чакам те след 40 мин еди къде си, важно е, искам да поговорим! Асен мрази да закъснява, винаги е точен и взима присърце всеки проблем на близките си хора. И се почва с действието. Първо си поглеждам часовника, да видя колко е часа и за да си организирам времето. Мамка му. Нямам никво време, само пътя до там ми е 30 мин, а трябва да си взема поне един душ, че съм се усмърдял на пор в тия жеги. През същото време се питам кво пък толкоз е станало с моята. Сигурно е нещо доста кофти, щом ми се обади с тоя притеснен тон. Влизам набързо в банята, оправям се там набързо с всичките му подробности, като бързам супер много, защото нямам време и едновременно с това съм притеснен, минават ми кви ли не глупости в главата, поради което съм отнесен и правя всичко механично, без да мисля. Едновременно от цялото това бързане и търчене ми е супер топло и ми избива пот. Пф ... за кво си удрях душ ... да мога да се изпотя пак. Ядосвам се и почвам да псувам на глас, тръгвам през вратата, на средата на стълбището се сещам, че от бързане съм си забравил телефона. Аре пак с псувни нагоре, обаче от цялото тва напрежение, докато съм бил вкъщи, търсейки си парите съм си разпилял всичко навсякъде и в стаята е бом-бок. Тва ми усилва напрежението, закъснявам, задъхан съм, топло ми е, през 5 секунди си бърша челото и тоя телефон никъде го няма. Разхвърлям цялата стая, ритам, блъскам, намирам го и на бегом пак през вратата. Поглеждам пак часовника - никъв шанс да стигна на време и почвам да обмислям друг вариант за предвижване, но пък парите няма да ми стигнат и така се продължава до безкрай.
Всяка драма, а дори и комедия се върти около едно и също нещо, наречено КОНФЛИКТ, ПРОБЛЕМ. Първо трябва да знаеш какъв е проблемът и като го определиш, всички действия се въртят около него. Ситуацията е кофти точно, когато имаш някви препятствия пред себе си, които ти пречат да решиш проблема. Тва може да са ограниченото време, средствата, болестите ти и какво ли още не. И действието се развива около борбата на образа да постигне това, което иска да постигне и препятствията, които преодолява или пред които се предава по пътя си.
Това ясно, обаче проблемът на Алекс (героя ми) е, че все още няма проблем.
Сюжетът е следният:
Ками е момиче, чийто приятел (Алекс) е починал от рак. И точно когато започва да се съвзема от загубата, започват истинските й проблеми. Някак си (все още не сме измислили как) тя е свързана с превръщането на Фенрир в демон и той иска да си отмъсти. През деня я тормози Колин (момчето, което Фенрир е обладал), а през нощта той влиза в сънищата й. Всичко става толкова объркано, че тя не може да прецени кое е сън и кое - реалност.
През това време Алекс (който е дух) се опитва да убеди Фенрир да я остави на мира. Той, като дух, също може да влиза в сънищата на хората, но има една уловка - в сънищата на един човек може да присъства само един дух (или демон) и то по-силният. Фенрир надделява и Алекс започва да вижда нещата през неговите очи, а в главата му се появяват неговите мисли (все едно е заключен в тялото му).
И общо взето това е. Няма да казвам какво става накрая.
В първа глава става авария в асансьора, докато Ками е вътре, тя пострадва много сериозно и изпада в кома за три седмици. Когато се събужда, Алекс е починал.
Аз започнах историята на Алекс от момента, в който умря. И сега, когато вече е дух, не знам какво да правя. Ками все още не се е събудила от комата, но не искам той да е в стаята, когато се случи, и се чудя как да го разкарам от там. Въртят ми се разни работи в главата, но са или прекалено безформени, или прекалено безсмислени, за да направя нещо от тях.
Ками, приятелката на Алекс изпада в кома за три седмици. Докато е в кома, Алекс е починал от рак. И ся Алекс е дух, който не трябва да е около Ками, когато тя се събуди. Проблемът ти е да го разкараш и до тук си зациклила? И вече, след като въпросното момиче се буди от комата, се появяват Колин, Фенрир и т.н. и проблемите й започват?
Ако съм схванал правилно, бих постъпил така: Алекс е объркан от това, че е дух, никога не е вярвал, че такова нещо може да съществува, че действително му се случва. Стресиран е, започва да говори на хората, които всъщност не го виждат, започва да им маха, чуди се защо не го отразяват. Впоследствие приема състоянието си. Точно тогава се появява негов роднина, който също е починал, за да го отведе в отвъдното, преди това му разказва подробно за неговите възможности в тази му форма - да лети, да минава през стени например, всичко което може и което не може да прави и си го отвежда. На другия свят, Алекс се изучава и няма достъп до предишния свят. И описваш кво става в тоя паралелен свят. Алекс си е там, Ками се буди от комата и той не е около нея. Впоследствие Фенрир почва да се ебава с Ками, за което се разчува в света на духовете, този свят от своя страна решава да прати някви си там чистачи на паразити, като Фнерир, обаче Алекс се заинатява, че не друг, а именно той трябва да й помогне и се връща в света на живите и почва там да се бори с Фенрир.
Благодаря за всичко.
Правилно си схванал. Аз бих постъпила по доста по-различен начин (нормално) и мисля, че това нещо, което ми беше в главата, започва да се оформя. Сега остава да го напиша и да видя дали ще се получи.
О, мен изобщо не ме бива в писането принципно, така че е добре това, че ще постъпиш по доста по-различен начин.
И като се получи, да не забравиш да го покажеш :P
Завърших! Отначало вървеше бавно, после обаче потръгна и... Не очаквах, че толкова бързо ще го свърша. Пратих го на другата авторка, нямам търпение да чуя мнението й, защото добавих нови герои без да сме го обсъждали и ми е много интересно. Малко е късничко и сигурно съм написала някоя глупост, но утре като го прочета пак, ще видя.
Нямам против да споделя написаното, обаче трябва да го обсъдя и с другата авторка, понеже все пак половината творба е нейна.
Говорих с другата авторка (сега съм извън града и комуникацията ни е малко затруднена) и се разбрахме, когато тя напише трета глава, да публикува първите две в блога си, а аз ще копирам линка тук. После смятаме да публикуваме трета глава, след като четвърта е завършена, и все така да ги караме, за да може ако не успеем да измислим нещо, да имаме резервен вариант, че да не караме потенциалните читатели да чакат
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
