Преди 5 дни всичко беше добре. Днес... приятелката ми изведнъж се промени и ме заряза? Странно е, защото винаги излизаше така, сякаш аз съм този, който ще приключи всичко, но аз не исках. Тя беше чудесно момиче и бяхме най-добри приятели. Няма друго момче, сигурен съм. Просто аз станах на 20, а тя е на 17 и се изплаши, че може да съм единственото момче в живота и... лал. На мен това ми се струва к**венско (не ми го е казала с тези думи, но аз го разбрах). Иска да си поживее без задръжки, защото никога не го е правила. Е, аз съм го правил и все пак не разбирам. Обича ме, но не така... както преди. Вече не съм най-важното за нея и изведнъж тя ми го каза. Представете си след година и половина какво е чувството да чуеш такова нещо от човека, който си се опитвал да не нараниш без да искаш, защото те обича безкрайно. Е, shits happen както казват колегите геймъри. Тя не обичаше игрите, а аз ги убожавам. Все си мисля, че тук имахме голямо разминаване. Нямахме обща компания... и ние бяхме приказната двойка. Като малки бяхме приятели и се целунахме (2-3 клас). Разменихме си 1-ви целувки тогава... и години по-късно се срещнахме... сякаш случайно. Хубава история е, но сега всичко е история. Не мога да приема още, че няма да съм с нея. Сменила си е пощата, прибрала е всичките символични подаръци в кутия и пожела да не и звъня. Странното е, че аз не съм я обидил през тези дни чак така. Мисля, че има неща, които отприщват к**венското в нея. Това са разни филми, които гледа с приятелки и една конкретна нейна приятелка, която познава цял живот... и която не бих си хабил даже слюнката да я наплюя. Жалко е, защото беше добро момиче и не трябваше така да става. Всичко е много странно. Ставам от леглото и не и звънкам..., пускам компютъра и не и пиша. Минавам покрай предмети, които е пипала, стряскам се като чуя да ми звъни телефона, изгубих мотивация да спортувам, изгубих желание да играя...
Всичко е ужасно и знам, че ще остане така за винаги. Нещата, които тя иска ме изненадаха и не мога да и ги дам. Най-ужасното нещо, е че тя ми беше един от 2мата ми единствени приятели, които ми останаха след 2 години почти постоянно седене вкъщи. Ужасно е. Трябваше да се запиша за уча, но не искам да съм зависим от родителите ми, които ненавиждам. Даже не разговарям с тях от 2 години. Хубаво, че е брат ми да ме залисва през деня по скайп (не живеем заедно... ;( ). Ужасно самотно ми стана. Загубих всичко за 2 дни. Преди 2 дни всичко изглеждаше различно. Не мога да спя... и преди имах трудности, но сега е ужас. за последните 60 часа имам около 8 часа сън. Искам си старият живот..., с нея.
Но няма да стане. Трябва да започна отначало, а не знам как. Дори нямам останали приятели, а старите ми вече са пораснали и... си имат работа или учат някъде и имат нови приятели или и 2-те... И аз ще започвам да уча скоро, но задочно и то специалност, в която може би няма да намеря много хора като мен. Там са предимно хора с голямо самочувствие и не са водили много социален живот ... ах как искам да намеря нови приятели..., но не мога. По цял ден играя League of Legends и чакам да стане нещо, а то няма. Нищо няма да стане. Пропилявам си младините по ужасен начин..., ще ми се да намеря хора като мен. Казах го и в друга тема. Просто нямам с кого да споделя... жалко е. Загубих всичко без да искам. Това е моята история към момента. Благодаря на хората, които са я прочели. Оценявам го.