- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Форумна Поезия
Напиши някоя поема за Рибата и искрената ти любов към него.![]()
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
да то верно са големи курви тия
В нощта над Балкана
месечина изгря,
Ножът опря
в гърлото на Рибаря,
събитието с мастика поля
на България царя.
Фишерман се поспречка
с банда рокери,
които преносваха леки наркотици.
- Флуорида ви бяга -
погледна той многото
сбръчкани типове.
- Аман от химици! -
извикаха хорово десет човека.
Не ги чака много - страха му взеха,
но сладък, висок тип му намигна,
глашатаят им беше - човекът корав,
но педалското в него, гейташкия нрав
усладиха се силно на Фишо в поличка.
- Ще правя секс с теб, мила моя женичке! -
с хриптящ глас изрече главния шеф. -
Колко ще вземаш?
- На час един лев
Фишерман се престори на щастлив,
но вътрешно изгаряше от мъка -
вкъщи забрави вибратора крив,
сега го очакваше болка.
Измънка "Отивам да купя кондоми отсреща"
- Какъв ти кондом ма?
Ще бъде погрешно
да ползваш латексови глупости.
На!
Подаде му свински черва.
Фишерман преглътна и актът започна.
Трая седем часа,
за да бъдем по-точни...
Последно редактирано от dimitar., : 07-26-2013 на 18:59
not bad![]()
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
Средно положение нЕма ли?
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
oshte polojitelni neshtaaaaaaaaaaaaaa
Освен поет, аз съм и прозаик
ето линк към последния ми блестящ разказ http://www.teenproblem.net/forum/sho...3#post10793283
Не съм ти чела разказа, но виждам, че е тъпкан с пряка реч. Понамали я малко. Повече коментари като го прочета. Имам поръчка обаче. Пробвай да напишеш нещо за мен. Щ те разбера ако избягаш с писъци.
Пак пише по-добре от всички wannabe-та.![]()
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Прочетох разказа. Объркващ и странен е, какво си искал да кажиш с него и особено с края?
Обяснявам, че не можеш да съдиш за таланта на човек, като не си видял пълния му потенциал, а за да го видиш, трябва да го оставиш да се развива. Тук не съм поствал нищо смислено, че да видиш.
Поезията е на приливи и отливи. Оценката на едно произведение е субективна - зависи кой и как го чете.
Единственото, което се досещам - психологът не е съществувал. От там нататък идеята е всеки да си го обясни по свой начин. Един от основните ми мотиви е, че нищо не е случайно.
И загатвам една мистичност около сивото, около дъжда и облаците - нещата, които обичам най-много.