- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Имам нужда от помощ за себе си и отношенията със сестра ми. МОЛЯ ВИ !!!
Здравейте ! Аз съм Ева и съм на 13 год. Имам нужда от помоща ви. Винаги съм била свръхчувствителна.Всяко нещо ме наранява и плача. Много съм емоционална и не мога да бъда спокойна и да бъда непукист. Сестра ми живее в испания и аз идвам на гости всяка година. Там аз трябва да тренирам езика си с нейните приятели,но не ми идва отвътре,не го знам много добре,притеснявам се като ме заговорят и започвам да плача,защото не знам как да отговоря. Много ме е срам,въпреки,че се познаваме. Сестра ми. каза,че ги в страх от мен и се притесняват за мен за това,колко съм затворена и нищо не казвам. Разкъсвам се и плача.. Пак. Въпросът ми е : Как да спра да плача за всяко малко нещо и да спра да бъда свръхчувствителна ? МОЛЯ ВИ !!
Виж, първо, не си поставяй супер високи цели, защото ще си разочарована. Никой не се е родил научен и всеки от нас, учейки чужд език, е изпадал в ситуация като твоята.
Посещаваш ли курсове по испански? Поне разговорник взела ли си /въпреки че за мен е лоша идея да наизустяваш фрази/?
Чудиш се дали си бременна? Кажи:
1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!
Шофирай разумно- стигни жив!
Защото тя няма време и не ми обръща толкова внимание,но аз не искам да я разочаровам.
но имам нужда повече не за езика,а за тази моя свръхгадна чувствителност
Казваш, че от най-малкото нещо плачеш. Кое е то най-малкото нещо? Кое точно те разстройва?
Ами разтройва ме например мисълта,че не съм карала родителите си да се гордеят с мен,а тя да или ,че не съм толкова мъдра и еазумна и перфектна като нея....всякакви такива сантиментални неща ме разстройват.
А като се изсереш и видиш че няма тоалетна хартия плачеш ли ?
Твое е само това, което си изял и изпил!
И аз бях така, даже продължавам да съм така, но разбрах, че не може да влизаш в очакванията на всекиго.Аз постоянно ревях, че никой не ме обича, че никой не се гордее с мен, но по- късно ще разбереш, че родителите ти дори изобщо да не ти обръщат внимание или дори постоянно да ти казват, че с нищо не се справяш ,те те ОБИЧАТ.Сигурна съм!Когато питах баща ми защо постоянно се държи гадно с мен и защо омаловажава успехите ми той ми каза, че ми го казва, за да не се възгордявам и да продължавам да се стремя към върха, но след това пак почна да си се държи така и аз съм му до голяма степен благодарна, защото нямаше да съм този човек, който съм сега, СИЛНА И САМОСТОЯТЕЛНА МЛАДА ЖЕНА, а не долна кифла,лигла. С времето всичко ще се оправи.
Последно редактирано от atou : 08-08-2013 на 03:20
Подозирам, че сестра ти е доста по-голяма? Няма как на 13 да се сравняваш с нея и да очакваш да си толкова разумна. Това е крайно нереалистично. И като цяло, да се сравняваш с някого е безсмислено. Ти си си ти. Родителите ти и сестра ти, и приятелите ти те обичат такава, каквато си. Имаш много време да ги "накараш да се гордеят с теб".
Относно испанския - пробвай да гледаш сапунки на испанскиЕзикът там не е много сложен, така че би трябвало да ти помогне.
Е,да глупаво е да се сравнявам с някого,но искам поне мъничко родителите ми да се гордеят с мен и не заради училище,ами за човека който съм
И мен нашите постоянно ме сравняват със сестра ми, но така е винаги...недей да се разтройваш. Тази година сестра ми също се върна от Австрия и трябваше да говоря с приятеля й..еми не казах кой знае колко много, но поне го разбирах и не ми е правило проблем...
Колкото до испанския най-лесно се учи с гледане...има дори сериал по дисний - Виолета. Той е за твоята възраст и е доста инт..ето така можеш да се упражняваш..намери и други сериали и ги гледай - доста ще ти помогне..
Аз се сравнявах със сестра ми, когато бях на 10Много й се възхищавах. Дотолкова ми беше мания да не бъда по-долу от нея (демек да не съм разочарование, изтърсакът на семейството), че бях започнала да я копирам. Тя започна да пише литературни произведения - аз също. Тя започна да ходи на актьорско майсторство - аз също. Дори заради нея тръгнах на пиано. Постепенно обаче ми мина. Осъзнах, че всъщност сме доста различни. А и двете пораснахме, паднахме се в различни смени в училище и вече и да исках, не можех да я копирам, понеже не знаех какво прави. Моите си неща ме подхванаха и вместо да водя битката за уважението и одобрението на сестра ми, започнах да се боря за собственото си развитие и собствените си интереси. Не знам дали ме разбираш напълно. Но не можеш да угодиш на всички. Важното е да се стремиш да бъдеш най-доброто, което можеш да бъдеш. На родителите ти им е достатъчно да бъдеш щастлива. И не се страхувай от неуспехи. Няма човек, който да е успял и да не се е провалил преди това няколко пъти. А нали затова са родителите - като паднеш, да ти помогнат да се изправиш?