- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Влюбвам се лесно
Имам един, може би, много странен проблем. Привързвам се много, много лесно към когото и да е, момчета, момичета. И когато момчето е хубаво и се държи добре за броени дни мога да се влюбя. Случвало ми се е 3 пъти и сега ми се случва за 4ти път. И накрая винаги страдам, както в момента. Бях на почивка и се привързах супер много към едно момче, почивката ми свърши и в момента като се сетя за него и веднага ми се насълзяват очите..... Постоянно мисля за него, слушам песните, които ми напомнят за него. Просто мисълта, че няма да съм при него ме натъжава МНОГО. Аз съм на 15, а той на 17. Искам да спра да се привързвам толкова лесно към хората, защото ВИНАГИ страдам...........................
Какво да правя мамка му, писна ми.
С времето се предполага, че този "проблем" ще отшуми. Млада си, заливат те вълни от емоции и нови чувства и явно просто не успяваш да ги контролираш.
Опитвай се сама да се контролираш. Не слушай депресарските песни, мисли за други неща, излизай повече.
И аз съм минала през този период.
Според мен е така, защото искаш да си имаш човек до себе си и инстинктивно се привързваш много лесно към когото и да е.
Просто допускаш лесно хората до сърцето си, което след време ще разбереш, че е много лошо, защото както виждаш в повечето случаи крайния резултат е нараняване и това ти мине отсамосебе си.
Когато намериш наистина човека за теб това ще отшуми.
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Казаха ти го по-горе.
Сега ще бъде така, ще изстинеш и после ще си кучка.. Живот.![]()
Все едно аз съм го писала. Същата съм. Лесно и бързо се привързвам към новонавлезли хора в живота ми. Знам какво, как усещаш липсата, когато примерно сте от различни градове. Тежко е, наистина, прецакващо дори ако питаш мен, защото не винаги и ти си толкова важен за този човек. Можем само да се надяваме с времето да започнем да не допускаме кой да е толкова близо до себе си, ако повече хора, които не си заслужават (било то от мъжки пол или просто приятелки) - както се пееше в една песен на Адел - i won't let you close enough to hurt me.
Е как да свикна и да се надявам, че е от глупавите хормони, и да чакам да ми мине с времето. Все едно да ме накарате да свикна да живея с някаква болка. Но като се замисля сега започвам да си изграждам характер и ако за в бъдеще ще се налага винаги аз да бъда наранената, по-добре, както казахте по-горе, да стана кучка.. да, живот...
Спри да слушаш тези песни,ами си пусни нещо весело или говори с някоя твоя приятелка,поне на мен ми помага.
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
Не ме разбра правилно. Нека се опитам да се поясня.
Сега се привързваш лесно и те тъпчат. След време, когато осъзнаеш, че живота не е само с рози и изстинеш(вече не им падаш веднага в краката) - ще ти лепнат етикет "кучка". Та.. няма да е лесно да намериш баланса.
Не се впрягай толкова. Щом тепърва ще изграждаш характер имаш време. Даже не знам защо се занимаваш с момчета, ама твоя си работа...
И аз се влюбвам лесно, ама поне мога да си прикривам чувствата, когато знам, че нямам шанс.
*сън*
Твоята история ми е позната, по същия начин се стичат нещата и при мен. Влюбвал съм се често, и винаги с последващи разочарования. Буквално мога да се влюбя в 3 момичета едновременно. Понеже осъзнавам тази ми слабост, понякога гледам да страня от момичета за известно време. Не веднъж съм изпадал във възторг и въодушевление от женската красота, нежност и обаятелност. Дори като пътувам в автобуса ми се е случвало почти да се влюбя, някои момичета не съм си ги избивал от главата с дни, понякога месец, с които съм пътувал, без дори да зная имената им. Едно момиче веднъж дойде от Норвегия за кратко в България, единият й родител е българин, запознахме се на общо събиране, 3 пъти се видяхме и вече втора година си мисля за нея понякога. Изходът - според мен човек трябва да потърси с търпение точният за него партньор, който да обикне по възвишен и съвършен начин, и да се стреми да му бъде верен винаги. Заниманията с наука, и въобще четенето отвличат вниманието от тези, понякога неприятни и тъжни моменти.. В любовта си към хората човек никога не губи. : ) Горе главата, и търпеливо и смело продължавай напред.
))
Проблема е, че никога досега не си била влюбенаВеднъж да го усетиш, друго ще говориш. Сега всеки нов влиза в главата ти, харесваш го, има тръпка, жестока тръпка, ухание, мисли, трепети, сълзи ... всички красиви и тъжни чувства, които те заобикалят в момента, не са любов, повярвай. Спри да употребяваш този израз " лесно се влюбвам " поне докато не го осъзнаеш.
Преди бях същата и много страдах, когато се "влюбя".
С времето нещата преминаха, намерих си момчето и усетих какво е любов наистина.
Просто преценявай добре възможностите и дали си заслужава да влагаш чувства...![]()
Не всичко е любов, аз имам привързаност към общуване с момичета, това любов ли тряя е