Отговор в тема
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратата не залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
- Вапцаров
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
- Яворов
Това на Вапцаров ми е едно от любимите.
"Всичко отдалечено от морето е провинция." Ъ. Хемингуей
Може и да плува, може и да лети, но не го прави защото го мързи!
Мишинка
BrainDamage
<3Първоначално написано от Supermassive____
Твое е само това, което си изял и изпил!
Обичам Яворов. Не, не обичам Яворов - обожавам го.
От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове
И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
сред споменът един.
Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.
Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.
И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай...
Горчива скръб сърца ни трови. -
Прощавай, роден край!
И Дебеляном обичам. Много даже.
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
ооо, прекрасно
ето нещо също толкова добро, изслушайте го само...
http://www.youtube.com/watch?v=39kuAiz6ENA
и на мен Яворов ми е сред любимите автори
МАСКА
Ден карнавален, времето неделно
зовеше хората навън: тълпа
гъмжеше из града. Безцелно,
в печал, която нивга не заспа,
се лутах аз. Свръхземните въпроси,
които никой век не разреши,
дълбаех ням. И близко, до уши,
чух tambourin; - ръката, що го носи,
ме перна по лице, с изкуствен лозов лист:
"Хей, смърт, дай на живота път! Oh qu`il est triste..."
Като залутан слънчев лъч игрива,
маскирана вакханка с волен смях
напреде ми се мярна. Да разлива
коса поток от злато аз видях
въз хитра голота на свежо рамо.
И сетне - миг - разкършена снага
изчезна в роя като блян. С тъга
на страстен зов кънтеше само
смехът й още. Странния парфюм
на женска плът задави моя ум.
И в непонятен тласък подир нея,
улисан из тълпата като луд,
без сълзи плачех аз: "Мрътвея -
ти каза истината: рано в студ
сърцето ми замръзна; мисъл тъмна
коса на смърт размахва... Беше ден,
свалих аз маската му и пред мен
въздъхна нощ, и вече се не съмна...
Смъртта - не виждам друго в белия кивот
на твоите скрижали тайни, о живот!"
В безумен сън унесен, сред оная
забава на стохилядния град
и без да се опомня, че не зная
кого преследвам, аз нареждах: "Млад -
на младост зноя не усетих. С ласка
край мене, о живот благоухан,
защо не спреш? Сразително желан
на всяка смърт, що значи тая маска - !"
...А пътьом, чак до късни тъмнини,
с конфети ме обсипваха жени.
Момичето
Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
когото чакаше така отдавна.
Но той не идваше. И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах, че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.
Дамян Дамянов
"Всичко отдалечено от морето е провинция." Ъ. Хемингуей
Може и да плува, може и да лети, но не го прави защото го мързи!
Мишинка
BrainDamage
мали кольооо
ееей напрао се разтопих
Creative Technologie
охльо, за тебе ли прави тези любовни обяснения :Д
Като се зачетох в стиховете на предните посетители се сетих за това на Вапцаров,започнах да си го припомням,защото почти съм го наизустила и си мислех да го споделя с вас. Иначе.. такива думи,такава красота.. Това на Яворов също е много нежно,нямам какво да кажа повече..
Какво?
"Всичко отдалечено от морето е провинция." Ъ. Хемингуей
Може и да плува, може и да лети, но не го прави защото го мързи!
Мишинка
BrainDamage
Много ясно,аз съм толкова арен!
Creative Technologie
ИМаш ли проблеми с метаболизма
Ohльо, внимавай, в тоя форум дебнат много педермачетаа
Ъъ нямам, защо?
"Всичко отдалечено от морето е провинция." Ъ. Хемингуей
Може и да плува, може и да лети, но не го прави защото го мързи!
Мишинка
BrainDamage
Ае лягай си стига писаИМаш ли проблеми с метаболизма
Ohльо, внимавай, в тоя форум дебнат много педермачетаа
Creative Technologie
не ми се спи беее
Колдплей са очарователни. Преоткрих ги тези дни нещо.
Малко любими цитати:
"Well I feel like they're talking in a language I don't speak
And they’re talking it to me"
"Life is for living, we all know
and I don't wanna live it alone"
"And I know I'm dead on the surface, but I am screaming underneath."
"And it's you I see, but you don't see me
And it's you I hear, so loud and so clear"
"Gravity release me
And don't ever hold me down
Now my feet won't touch the ground."
"Nobody said it was easy
No one ever said it would be this hard"
"Questions of science
Science and progress
Do not speak as loud as my heart"
"Now the sky could be blue. I don't mind.
Without you it's a waste of time."
"I want to love you, but I don't know if I can."
"In a bulletproof vest.
With the windows all closed.
I'll be doing my best.
I'll see you soon."
"One day the sun will come out."
"Am I a part of the cure or am I part of the disease?"
"Do you feel like a puzzle, you can't find your missing piece?"
"When the future's architectured
By a carnival of idiots on show
You'd better lie low"
"If you love me, won't you let me know?"
"It's only all of the things that you fear, and the things which you cannot explain."
"I'll be counting up my demons hoping everything's not lost."
"You think you'll never get it right. But you're wrong, you might."
"I'm gonna buy a gun and start a war, if you can tell me something worth fighting for." <3
Раят
е винаги другаде
в рая са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
Ад
е.
Георги Господинов
-
ЛЮБОВ
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.
Георги Господинов
-
Какво да ти напиша, като думите
солени се търкулват от очите ми.
Благодаря за дългото приятелство,
което дявол знае за какво измислихме.
Когато поверително за мен ти шепнат нещо
— ти се засмей и им кажи, че не е всичко,
кажи им , че зад тънката черта на грешките
живее най-невероятното момиче.
Кажи им, че наместо щураво излитане
по-щуро съм си счупила главата,
и че сега единствено теб имам,
а ти си най-добрия ми приятел.
Какво да ти напиша? Знаеш ли,
не знам защо, но дяволски ти вярвам.
Като един изгубен, смешен, малък Палечко
мълча, дори да ми се скараш...
Каквото и да пиша, смисълът
остава някъде извън мастилото,
извън ограниченията на листа.
Това е само сянката на мисъл.
Останалото ми убягва като котка
по керемидите на тъмните ми чувства,
и само по следи от остри нокти
се сещам, че в живота си те пуснах.
Какво да ти напиша? Всъщност, знаеш ли,
обратната страна на "ВХОД" е "ИЗХОД".
Виновно ли е онова проклето лято,
че лудостта му идваше на пристъпи?
И ни извайваше на пристъпи и двамата,
и винаги забравяше по нещо.
А всъщност ние с теб отдавна
сме си били очакваща материя.
Отвъд изчистените силуети на словата ми,
зад линията, зад която почва нещото,
живее оня рошав скитник вятърът
и дърпа тънките конци на грешките ни.
А думите са речни камъчета
под босите пети на нематерията.
До там остава само крачка
и след това ще се намерим.
Какво да ти напиша? Търся смисъл
в отломките на старо античувство.
А зад вратата на живота ни — измислица,
все някога ще трябва да ни пуснат.
Яна Кременска
-
Това безкрайно чакане на нещо,
чието име ти е неизвестно,
което като гвоздей се е вклещило
в ранимата повърхност на сърцето ти.
Това очакване, добило мирисът
на възгорчив пелин, набран по мръкнало,
добило топлата ръжда на ирисите ти,
където самотата се е вмъкнала.
Това очакване, което натежало
пулсира в още топлите ти длани.
Долавя всички ултразвуци тялото ти
и жадно търси между тях послание.
И тая болка от копнеж за лято.
И тая блъсканица на душата,
невярващите думи за която
превръщат се в болезнено отпращане.
Това очакване на нещо, от което
в косата ти полазват ситни тръпки...
Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи.
Яна Кременска
Отдавна подозирам принца
от приказките -
в демагогия.
Не се преструвай на единствен.
Отдавна зная, че сте много.
Поединично и погрупово
илюзиите
лягат ничком.
Сбогувам се и с тях.
От упор.
Аз мога да прежаля всичко.
Кажи, че няма вече Истина.
Не бой се.
Няма и да охна.
Отдавна не кърви неистово
сърцето,
голо като охлюв.
От любовта
ще вържа фабула.
От истините -
митология.
Аз вярвам в тях,
понеже трябва.
Обичам те,
защото мога.
Хей,
аз съм протеже на музи,
с които в тъмно съзаклятие
са най-добрите ми илюзии
за принца
и за свободата.
Миряна Башева
“You have to die a few times before you can really
live.”
― Charles Bukowski
“I don't hate people. I just feel better when they aren't around.”
― Charles Bukowski
"There are worse things than being alone, but it often takes decades to realize this and most often when you do it's too late and there's nothing worse than too late."
― Charles Bukowski
“Some people never go crazy. What truly horrible lives they must lead.”
― Charles Bukowski
“The problem with the world is that the intelligent people are full of doubts, while the stupid ones are full of confidence.”
― Charles Bukowski
“Poetry is what happens when nothing else can.”
― Charles Bukowski
<3
По „Хоризонт” предават новини.
(Ужасно тъжен пак ще e ефирът).
Към теб пътувам. Двама сред стени.
След трафика – целувки. С малко бира.
Към теб пътувам. Всеки ден така.
Емисията в шест ме натъжава.
Но знам, че после твоята ръка
ума и тялото ще притежава.
Объркан град. Объркан е светът.
Към теб пътувам. Прашен от тъгата.
Така добре познавам този път…
Лицето ти, усмивката, косата…
Към теб пътувам. Тъжни новини.
И с времето ще стават по-жестоки…
Достатъчни сте: четири стени
и ти, за да поглеждам от високо –
над хората, над всеки детски смях,
над радости фалшиви, над тревоги…
Към теб пътувам. С теб не ме е страх.
Без теб не искам да съм жив.
Не мога.
Добромир Банев
50
Ах, как ужасно пътят ми тежи
и колко са ми мислите унили,
когато всеки преход ми множи
от милия делящите ме мили!
Под мене и под техния товар
сломеното от труд четириного
усеща, че тоз негов господар,
по всичко си личи, не бърза много.
Дори като пришпоря го до кръв,
то хода си от туй не ускорява,
а само с хрип отвръща ми такъв,
че той със друга шпора ме ранява,
защото чувам упрека му тъп:
„Къде, оставил радост, гониш скръб!“
Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта,
как трудно било да сдържиш сълзите).
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си.
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси".
Отдавна, както казваш "няма празно".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай бързо, много бързо...
Защото, всъщност, искам да се любим.
Камелия Кондова
Толкова я харесвам. <3
whatever lola wants,
lola gets
На къде душата ми да бяга,
и къде да скрия своите сълзи?
Като лист от вятъра отвяна,
падна и във бездната сърцето ми.
Ледена кралица,ледена кралица
Ледена кралица,тя не може да обича
Ледена кралица,не познава любовта
Тя открадна любовта ми,
влезе даже и в съня ми,
покорен от нейното лице.
Дяволски те обладава
и ума ти замъглява,
тя играе с твоето сърце!
Тя не може да обича
не познава любовта
и по устните с отрова
от усмивка ни следа.
Тя не може да обича
не познава любовта
като ледена кралица
вледенява те в страстта.
Ледена кралица, ледена кралица
Ледена кралица, тя не може да обича
Ледена кралица, не познава любовта.
Ако някой ден за теб забрави,
ще те чакам тук смирена и добра и добра
И от нейните лъжи опарен,
от нейните лъжи опарен
в моите очи ще видиш любовта.
ще видиш любовта.
Тя открадна любовта ми,
влезе даже и в съня ми,
покорен от нейното лице.
Дяволски те обладава
и ума ти замъглява,
тя играе с твоето сърце!
Припев:
Тя не може да обича
не познава любовта
и по устните с отрова
от усмивка ни следа.
Тя не може да обича
не познава любовта
като ледена кралица
вледенява те в страстта.
Ледена кралица.
Оскар Уайлд
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
